Selfish Love

Размишленията ми в днешната статия са подбудени от едноминутен разговор от последния епиозод на Heroes. Предупреждавам, че в разговора се разкриват важни неща относно сюжета на епизода, за това не препоръчвам да четете надолу, ако не сте го гледали. Но ако въпреки всичко желаете- заповядайте, но на своя отговорност :]

Hiro and Charlie

Once upon a time...

Разговорът е между Хиро и Чарли.  Можете да го гледате директно на ТОЗИ линк. Хиро току що е спасил своята любов от Сайлър, след като дори е успял да го склкони  да „поправи“ тумора на сервитьорката. Нашият  пътешественик във времето започва диалога пръв:

– What’s wrong?
– I don’t know, um, I kind of have a knot in my gut.
– Oh, then, allow me to untie it.
– You’re the one that put it there. Look, Hiro, I was okay with dying. Really, I’d accepted that, but this… Gosh, this just feels like cheating.
– No, it’s okay.
– It’s not. It’s not okay. I mean, that man, Sylar. You said he’s going to kill a lot of people. I just don’t understand how you could let him do that. You’re supposed to be one of the good guys.
– I had to preserve the time-space continuum.
– But you didn’t. You changed it. You saved me.
– But this is our happily-ever-after. We’re going to Otsu. Yay! Otsu!
– Hiro, 300,000 people die every single day. Young, old. There are accidents, murders. Why am I any different? Why do I get to live?
– Because I love you.
– Then that’s just selfish…

Is that it ? Заслужава ли да спасиш единствения ти лъч светлина на този свят ако по този начин обричаш толкова много други на смърт ? Мамка му, наистина е егоизъм… Чарли в случая нищо чудно, че се чувства така. Не е нужно да е супер умница, за да разбере, че нещо не е наред… и буцата в гърлото й е точно там, където е трябва да бъде. Вина… това изпитва тя. Вина, че някой я обича толкова много, за да стори подобно нещо. И заедно с това умиление и радост… Чувства се прекалено не на място, не по правилния начин.

Ежедневно умират толкова хора. Чарли му го казва. Нейния живот- на една обикновена сервитьорка едва ли би струвал колкото тези на хората, които Сайлър предстои да затрие от лицето на земята за да се добере все по- близо от така желаната от него сила и власт… Но не и за Хиро! Той за пореден път доказа, че с контрола си над времето, той е способен дори да… връща хора от гроба. Той промени настоящето, поправяйки миналото. Дали вредата която е сторил ще бъде голяма, тепърва предстои да видим. Но за него това не е от значение. Любовта може да е огромна сила, страшен стимул да се докопаш до своето, да обичаш избрания човек безгранично и да не позволиш дори на Времето да те спре. Ето това е сила… носеща ужасно голяма отговорност… Аз лично не знам как бих живял с нея на плещите си…

***

И все пак, заслужава ли си да хвърлиш в ръцете на убиеца толкова много жертви, за да спасиш само една от тях ? Мен ако питате, въпрос на лична гледна точка… Ако за един човек другия е целия свят … не му остава много за да стори. Ако ще и да трябва да направи такава жертва и предателство към собствените си принципи. Love obviously comes first.

Hiro and Charlie Argueing

Чарли с гласа на Разума

П.П: Посвещавам статията на Йоанна Стоянова, a.k.a. The Chosen Pessimist and also as legolassss 🙂 Идеята за статията беше нейна, за което отново й благодаря :]

The Right of Reckoning

Преди няма и 2 минути гледах следното клипче в родния ни vbox7 …

Толкова ли е яко? Сигурно се чувстваш на върха на пирамидата, шом в ръцете си държиш пистолет. Безсмъртен? Божествен? Пф… Жалко е… И къде ти отива независимостта, уникалността и „безсмъртието„, когато осъзнаеш, че практически всеки един твой приятел, другар, съсед, враг може по същия тоя достъпен и лесен начин да се сдобие с тази „неуяавимост“ …

Но не за оръжията съм се заел да пиша. Те са просто оръдие на желанията и чувствата на хората.Веднъж осъзнаем ли, че има по- лесен начин, повечето от нас предпочитат него, вместо да сторят каквото е редно. Това да гръмнеш някой защото „не те кефи“ или те е погледнал накриво, сам да търсиш правосъдие (?!), ако изобщо това безумие, погледнато от гледната точка на извършителя може да се нарече „правосъдие“, и да не те вълнува нищо друго. Кой ти дава изобщо правото да убиваш? Кой си ти, че да решаваш кой да живее и кой не?

SylarНе можем да се оставим да ни погълне силата на тези „оръжия“, били те огнестрелни, били във формата на способности, както е в Heroes света… Супер голяма отговорност е това! Било то телекенеза, летене… пистолет или нож. Предимствата и привилегиите, които ти дава то са големи, но как и за какво би ги използвал, си зависи само от теб.

Все пак сме създадени и живеем не за да убиваме, а за да подобряваме света, да постигаме повече… по един или друг начин. И ето тук и това ни различава като хора помежду нас самите.

В края на статията искам да споделя с вас една мисъл,  по чиято тема съвсем скоро смятам да обогатя блога си с още един пост…

„Светът не може да се подобри от песимисти и циници, ограничени от очевидната реалност, светът може да се подобри само от мечтатели, които виждат една по-добра реалност и се стремят да я постигнат.“

***

И така… дали ще мечтаем или ще приемем реалността такава каквато е, ще се примирим с това, което виждаме и чуваме, или напротив- зависи от нас. Но не можем да направим нищичко, ако нямаме вяра в себе си, във възможностите си… А всеки трябва да вярва… в нещо важно за него, което да го стимулира и да му дава насоки… за да твори добро, да дава и защитава живот, а не да го погубва!