Selfish Love

Размишленията ми в днешната статия са подбудени от едноминутен разговор от последния епиозод на Heroes. Предупреждавам, че в разговора се разкриват важни неща относно сюжета на епизода, за това не препоръчвам да четете надолу, ако не сте го гледали. Но ако въпреки всичко желаете- заповядайте, но на своя отговорност :]

Hiro and Charlie

Once upon a time...

Разговорът е между Хиро и Чарли.  Можете да го гледате директно на ТОЗИ линк. Хиро току що е спасил своята любов от Сайлър, след като дори е успял да го склкони  да „поправи“ тумора на сервитьорката. Нашият  пътешественик във времето започва диалога пръв:

– What’s wrong?
– I don’t know, um, I kind of have a knot in my gut.
– Oh, then, allow me to untie it.
– You’re the one that put it there. Look, Hiro, I was okay with dying. Really, I’d accepted that, but this… Gosh, this just feels like cheating.
– No, it’s okay.
– It’s not. It’s not okay. I mean, that man, Sylar. You said he’s going to kill a lot of people. I just don’t understand how you could let him do that. You’re supposed to be one of the good guys.
– I had to preserve the time-space continuum.
– But you didn’t. You changed it. You saved me.
– But this is our happily-ever-after. We’re going to Otsu. Yay! Otsu!
– Hiro, 300,000 people die every single day. Young, old. There are accidents, murders. Why am I any different? Why do I get to live?
– Because I love you.
– Then that’s just selfish…

Is that it ? Заслужава ли да спасиш единствения ти лъч светлина на този свят ако по този начин обричаш толкова много други на смърт ? Мамка му, наистина е егоизъм… Чарли в случая нищо чудно, че се чувства така. Не е нужно да е супер умница, за да разбере, че нещо не е наред… и буцата в гърлото й е точно там, където е трябва да бъде. Вина… това изпитва тя. Вина, че някой я обича толкова много, за да стори подобно нещо. И заедно с това умиление и радост… Чувства се прекалено не на място, не по правилния начин.

Ежедневно умират толкова хора. Чарли му го казва. Нейния живот- на една обикновена сервитьорка едва ли би струвал колкото тези на хората, които Сайлър предстои да затрие от лицето на земята за да се добере все по- близо от така желаната от него сила и власт… Но не и за Хиро! Той за пореден път доказа, че с контрола си над времето, той е способен дори да… връща хора от гроба. Той промени настоящето, поправяйки миналото. Дали вредата която е сторил ще бъде голяма, тепърва предстои да видим. Но за него това не е от значение. Любовта може да е огромна сила, страшен стимул да се докопаш до своето, да обичаш избрания човек безгранично и да не позволиш дори на Времето да те спре. Ето това е сила… носеща ужасно голяма отговорност… Аз лично не знам как бих живял с нея на плещите си…

***

И все пак, заслужава ли си да хвърлиш в ръцете на убиеца толкова много жертви, за да спасиш само една от тях ? Мен ако питате, въпрос на лична гледна точка… Ако за един човек другия е целия свят … не му остава много за да стори. Ако ще и да трябва да направи такава жертва и предателство към собствените си принципи. Love obviously comes first.

Hiro and Charlie Argueing

Чарли с гласа на Разума

П.П: Посвещавам статията на Йоанна Стоянова, a.k.a. The Chosen Pessimist and also as legolassss 🙂 Идеята за статията беше нейна, за което отново й благодаря :]

Advertisements

Screw It On! („Pass It On!“ vol.2)

Оказва се, че Човекът е в пъти по- склонен да е шибан и гаден, подмолeн и да си връща всичко лошо, което са му сторили, отколкото да осмисли живота си и да направи нещо различно и непознато за него, като например да бъде добър… Злопаметни сме и това е! Но най- глупавото е че не само връщаме лошото, но и се озлобяваме и всеки един- приятел или неприятел, близък или не, става непосредствена жертва на вътрешното ни желание и страст за мъст и сляпа справедливост и правосъдие.

Sylar The MeanСтрашно става когато „всеки ти е крив“, а да не говорим за момента в който разбираш какво правиш и целенасочено си гаден и лош с незаслужилите го твои близки. „Но защо аз да съм добър с тях, след като те не са с мен?! Сега и аз ще съм гаден! И ще ги дразня… ако ме дразнят… и дори ако не ме дразнят. Ако не ме закачат, аз пак ще ги тровя. Тогава още по- добре за мен и по- лошо за тях!“ казал Човекът. Всички сме такива… Толкова ли не виждаме, че попадаме в един толкова грозен и пагубен омагьосън кръг на омраза и негативни настроения и мисли?! Накъде водят съзнателните негативни настроения, без значение от „мишената“ на твоите кофти чувства, ако не към самоунищожение и един по- мизерен и незаслужен живот?

Предай нататък ли ? Колко човешка воля и вътрешна доброта, чувство за самосъхранение, любов и личностно развитие са нужни не само за да се спре тази ЛУДОСТ, да отвръщаш на лошото с лошо, както и да го предаваш, но и да обърнеш превеса на силите, чувствата и емоциите. За това е нужно да си повече от човек- да се стремиш към божественото- да прощаваш и да се учиш на добро. И да го предаваш.

Screw it on!„, както сам я кръстих, се оказва пълната противоположност на великата, утопична и все по- невъзможна в очите ми философия за живота- тази която искам да усвоя и да предавам- „Предай нататък“. И все пак да помним, че всичко зависи от нас… Together!

The Right of Reckoning

Преди няма и 2 минути гледах следното клипче в родния ни vbox7 …

Толкова ли е яко? Сигурно се чувстваш на върха на пирамидата, шом в ръцете си държиш пистолет. Безсмъртен? Божествен? Пф… Жалко е… И къде ти отива независимостта, уникалността и „безсмъртието„, когато осъзнаеш, че практически всеки един твой приятел, другар, съсед, враг може по същия тоя достъпен и лесен начин да се сдобие с тази „неуяавимост“ …

Но не за оръжията съм се заел да пиша. Те са просто оръдие на желанията и чувствата на хората.Веднъж осъзнаем ли, че има по- лесен начин, повечето от нас предпочитат него, вместо да сторят каквото е редно. Това да гръмнеш някой защото „не те кефи“ или те е погледнал накриво, сам да търсиш правосъдие (?!), ако изобщо това безумие, погледнато от гледната точка на извършителя може да се нарече „правосъдие“, и да не те вълнува нищо друго. Кой ти дава изобщо правото да убиваш? Кой си ти, че да решаваш кой да живее и кой не?

SylarНе можем да се оставим да ни погълне силата на тези „оръжия“, били те огнестрелни, били във формата на способности, както е в Heroes света… Супер голяма отговорност е това! Било то телекенеза, летене… пистолет или нож. Предимствата и привилегиите, които ти дава то са големи, но как и за какво би ги използвал, си зависи само от теб.

Все пак сме създадени и живеем не за да убиваме, а за да подобряваме света, да постигаме повече… по един или друг начин. И ето тук и това ни различава като хора помежду нас самите.

В края на статията искам да споделя с вас една мисъл,  по чиято тема съвсем скоро смятам да обогатя блога си с още един пост…

„Светът не може да се подобри от песимисти и циници, ограничени от очевидната реалност, светът може да се подобри само от мечтатели, които виждат една по-добра реалност и се стремят да я постигнат.“

***

И така… дали ще мечтаем или ще приемем реалността такава каквато е, ще се примирим с това, което виждаме и чуваме, или напротив- зависи от нас. Но не можем да направим нищичко, ако нямаме вяра в себе си, във възможностите си… А всеки трябва да вярва… в нещо важно за него, което да го стимулира и да му дава насоки… за да твори добро, да дава и защитава живот, а не да го погубва!

We are responsible, we are…

"Помни Питър, че с голямата сила, идва и голямата отговорност!"

"Помни Питър, че с голямата сила, идва и голямата отговорност!"

От край време чичо Бен ни е научил, че… „С голямата сила идва и голямата отговорност!“ И то точно тази отговорност как ще използваш таланта, силата си, за какви цели и при какви обстоятелства е това, което различава и разграничава героите и злодеите в техния свят.

В Heroes нещата не седят кой знае колко различно, макар тази тема да не е засегната толкова явно както в известните ни от детските години анимации и други подобни филмчета. Силата която получават „героите“ както ги стресира и в началото дори плаши, в последствие им отваря очите за огромните възможности, които им дава този потенциал. Но отговорността какво предназначение да им намерят си остава съвсем тяхна.

Но да оставим Героите настрана. Какво става с нас, в нашия свят? И при нас има хора с голяма сила, големи възможности, което срещаме все по- често в лицето на богатите и червиви от пари хора. Отговорността за какво да дадат парите си е тяхна. Могат да помогнат на слабите, бедните, страдащите, но това винаги си е едната страна на медала. Както казват „И на най- богатия човек не му стигат пари– било то за да си купи нов апартамент, нов хотел, нова кола?..“ И нещата наистина изглеждат така… Вместо да подадат ръка на нуждаещите се, богаташчетата се самозабравят, отделят се в своя собствен свят на паричие и съвършенство, където бедните хора и семейства са просто като туморчета в системата.

Но има нещо особено тук. Внезапно забогателите забравят какви са бели допреди секунда, но тези, трупали богатството си с мъка и много труд, силата която придобиват не ги покварява!.. – като погледнат към хората, в чието лице виждат себе си преди години, са готови да подадат ръка, защото помнят и не забравят как преди време са имали нужда точно така някой да им подаде ръка, да им помогне! И така… thay make the difference!

Прекалено много време отделих на силата на парите и отговорността за използването им. Нима няма и други неща, които дават сила на хората? Възможност да се борят? Силата на единството и работата в екип също е нещо, което може да направи разлика! Но за такава сила наистина се изисква голяма цел, обща, важна… както вече бях говорил в едни други мои статии. Тогава отговорността, която пада върху нас е още по- голяма. И я поемаме всички. Няма единичен виновник, всички сме отговорни…

Сила… Нима не се стремим към това всички ? Всеки от нас ? За да живеем щастливо, пълноценно и най- вече все по- малко зависими трябва да сме силни! Да имаме сила на волята, на душата, на тялото… дори и на портфейла… Можем да я изразим в много неща, както споменахме вече в пари, екипна работа… какво друго ли? Кажете вие 🙂

***

В края на статията ще ви припомня една песен на Ana Johnsson- We Are. Тя е от саундтрак-а на филма Spiderman 2 и има доста общо с темата и е причината да се замисля и да напиша поста. На вашето внимание- официалния клип и текста на песента 🙂

See the devil on the doorstep now (my oh my)
Telling everybody oh just how to live their lives
Sliding down the information highway
Buying in just like a bunch of fools
Time is ticking and we can’t go back (my oh my)

What about the world today
What about the place that we call home
We’ve never been so many
And we’ve never been so alone

[Chorus]
You keep watching from your picket fence
You keep talking but it makes no sense
You say we’re not responsible
But we are, we are
You wash your hands and come out clean
Fail to recognise the enemies within
You say we’re not responsible
But we are, we are, we are, we are

One step forward making two steps back (my oh my)
Riding piggy on the bad boys back for life
Lining up for the grand illusion
No answers for no questions asked
Lining up for the execution
Without knowing why

[Chorus]
You keep watching from your picket fence
You keep talking but it makes no sense
You say we’re not responsible
But we are, we are
You wash your hands and come out clean
Fail to recognise the enemies within
You say we’re not responsible
But we are, we are, we are, we are

It’s all about power then
Take control
Breaking the rule
Breaking the soul
They suck us dry till there’s nothing left
My oh my, my oh my

What about the world today
What about the place that we call home
We’ ve never been so many
And we’ve never been so alone….

So alone

[Chorus]
You keep watching from your picket fence
You keep talking but it makes no sense
You say we’re not responsible
But we are, we are
You wash your hands and come out clean
Fail to recognise the enemies within
You say we’re not responsible
But we are, we are, we are, we are

It’s all about power then (we are)
Take control (we are)
Breaking the rule (we are, we are)
Breaking the soul (we are)
They suck us dry till there’s nothing left (we are, we are)
My oh my, my oh my

We are
We are (its all )
We are
We are, we are (take control)
We are
We are
It’s all about power
Then take control


Self- confidence

Докато гледах предпоследния епизод за сезона вчера за 3-ти път, нещо ми направи силно впечатление. Къде изчезна активния Питър, кой винаги до сега беше ключов персонаж? Защо вече не е толкова важен като герой и личност?

Силите му вече са действително ограничени, той се промени и като характер, като човек. Ставаше все по- невидим и тих, докато вече почти напълно е избледнял. За сериала си е абсолютен ужас да се губи такъв добронамерен по душа характер… поне по моя преценка. Единствено той до сега няколкократно е доказвал колко е мирен и добър по душа, въпреки всичките грешки, които е правил от глупост и наивност. В този случай мисълта „Пътят към Ада е осеян с добри намерения.“ е напълно уместна, особено ако се замислим как за малко не изпотрепа човечеството с вируса, сляпо вярвайки на Адам.

На Салър никога не му е липсвала самоувреност... до сега.

На Сайлър никога не му е липсвала самоувереност... до сега.

Та защо избледня? Сля се с другите и е просто един от многото! Ами да! Той винаги е искал да е специален, да е уникален, да помага на хората. Казва, че сега не му се дава възможността, защото е принуден да бяга за живота си, но нима това е извинение? За него ? За „най- специалния“, както той сам се нарече веднъж в битката си срещу Сайлър? Липсва му нещо на този характер, нещо което би му дало доста повече сили… във всяко едно отношение!..

Самоувереност. Човешкото качество, което толкова често ни изстрелва в облаците. Не се изисква да имаш „мутирало ДНК“, способност или нещо подобно за да бъдеш активен, добър в това, което правиш. Трябва ти просто малко вяра. Вяра в доброто. Вяра в близките. Вяра в справедливостта, в добрия край… Но преди всичко ти трябва Вярата в себе си! Самоувереността, както и това да си наясно със себе си, ти дават силите да продължиш напред, да продължаваш да правиш това, в което вярваш, дори и никой друг да не споделя мнението ти. Че ти си необикновен, специален! Няма друг като тебе. Не си човека от „стадото“, който мисли и върши нещата като другите…

Да осъзнаеш, че си много по- различен от другите, уникален до доста голяма степен може както да те срине, така и да те извиси нагоре. Зависи от принципите и възгледите ти, а и от конкретния случай. Дали предпочиташ да се отличаваш с качествата си (особено ако са добродетели), или ти е по- лесно да се правиш на друг, на част от потока хора по улицата, с който така желаеш да се слееш… зависи от самия теб. От характера ти.

Вярата в собствените ти възмжности

Вярата в собствените ти възможности

Възможно ли е доверието, което започваш да придобиваш, към себе си, да те върне обратно в играта? Да покажеш на себе си и на другите около теб, че можеш! Да им докажеш, че не си просто някой случайно попаднал на това място. Че си там по причина, и с мисия… с цел, поставена за да промениш света около себе си, по един по- хубав начин. Но това е нещо, което може да бъде видяно само през чистото, искрено, вярващо в доброто сърце на един герой.

„Защото не способностите ги правят герои,

а изборът, който взимат

и делата, които правят!“

Mind and Heart

Да сте се замисляли кое ни дава сила? Кое ни кара да се стремим към целите, които сме си поставили и дори, защо изобщо си го поставяме? Дали Разумът ни е по- велик от Чувствата, които изпитваме? Има ли баланс между тях двете?

В Heroes нещата са представени елементарно просто. Самият хормон от който Мохиндър откри, че се влияят способностите и са свързани е адреналина. Следователно, когато си превъзбуден, надъхан, ядосан, или пък много влюбен- възможностите ти се усилват. С няколко приказки- емоцията е ключа към силите ти. Но къде е мястото на разума в цялата работа? Ако не разбираш какво правиш, защо го правиш и не разбираш цялостния смисъл… нещата излизат от контрол. Колкото и сила да ти дава сърцето, започваш да губиш контрол… да нараняваш тези, които най- малко искаш, че дори и себе си! Естествено… без да го осъзнаваш… И ето как малко по малко навлязохме в темата за реалния живот…

image_293823

Мрачния и сериозен Питър

Казаното по- горе важи в пълна сила и за нашето ежедневие. Контрола над емоцията е нещо, за което аз самия винаги съм завиждал. Като всяко нещо в големи количества и това също дава негативните си последици. Безразумните действия често могат да доведат до собственото ти страдание, да не говорим за това на близките и тези на които държиш и обичаш. Макар чувствата, непокътнати от любовта, да са истинска сила и да са искрени и сърдечни, това не винаги е хубаво. Искрените чувства на любов, обич, признателност, състрадание са нещо наистина красиво и достойно, но какво да кажем за неконтролираните омраза, гняв, мъст, ненавист? Без контрола на съзнанието те се превръщат в пълен кошмар. Способни са да те затрият като човек…

sylar

Гейбриъл- уравновесен, търпелив и добър

В другата графа виждаме за какво става дума при логиката и мисълта… Това често се оказва да е нещо много покварно и нечестно, изградено на фалшивата представа, че извършваме нещо защото го искаме прекалено много отвътре, прикриващо истинските ни намерения. Но и обратното често се наблюдава. На хора със стабилна психика и контрол над чувствата често им се случва да подчиняват отрицателните си емоции- нещо иначе грозно и тъмно, сложено зад решетките, поставени от ясното ни съзнание. Но каквото и да говорим неемоционалността и натрапването на логика ни превръщат все по- малко в хора и оставаме празни черупки, без значение колко много умствен товар сме събрали. Лишаваме се от най- човечното и това, което ни различава от другите същества по света- способността да чувстваме…

Та това е то. Вечната битка за надмощие между Чувства и Мисъл. Не виждате ли еквивалентите на това в сериала? Та нима Питър и Сайлър не са вечните опоненти?.. Те са най- силните, като всеки се уповава на своята лична представа и начин за действие. Но виждали сме как се побеждават един друг няколко пъти вече… Краят ще един и ще е за този от двама им, който не успее навреме да дисциплинира себе си- да намери баланса между двата полюса. Дали Сайлър ще осъзнае пръв силата на чувствата, или Питър ще забрави наивността си и ще сложи под катинар всичките си емоции и как ще свърши тази вечна битка… тепърва остава да разберем…

***

Многократно съм казвал, как най- голямата ми слабост се явява и най- голяма ми сила. И вярвам, че с дисциплинирането на чувствата и емоциите и частичното им ограничаване със силата на разума и логиката е ключа към най- голямото богатство. Макар така частично да се губи смисъла на двете неща, това е оптималния вариант за съществуване. Преплитане, баланс и хармония на Тяло и Душа, Разум и Сърце…  Ин и Ян…

yinyan-gif