Selfish Love

Размишленията ми в днешната статия са подбудени от едноминутен разговор от последния епиозод на Heroes. Предупреждавам, че в разговора се разкриват важни неща относно сюжета на епизода, за това не препоръчвам да четете надолу, ако не сте го гледали. Но ако въпреки всичко желаете- заповядайте, но на своя отговорност :]

Hiro and Charlie

Once upon a time...

Разговорът е между Хиро и Чарли.  Можете да го гледате директно на ТОЗИ линк. Хиро току що е спасил своята любов от Сайлър, след като дори е успял да го склкони  да „поправи“ тумора на сервитьорката. Нашият  пътешественик във времето започва диалога пръв:

– What’s wrong?
– I don’t know, um, I kind of have a knot in my gut.
– Oh, then, allow me to untie it.
– You’re the one that put it there. Look, Hiro, I was okay with dying. Really, I’d accepted that, but this… Gosh, this just feels like cheating.
– No, it’s okay.
– It’s not. It’s not okay. I mean, that man, Sylar. You said he’s going to kill a lot of people. I just don’t understand how you could let him do that. You’re supposed to be one of the good guys.
– I had to preserve the time-space continuum.
– But you didn’t. You changed it. You saved me.
– But this is our happily-ever-after. We’re going to Otsu. Yay! Otsu!
– Hiro, 300,000 people die every single day. Young, old. There are accidents, murders. Why am I any different? Why do I get to live?
– Because I love you.
– Then that’s just selfish…

Is that it ? Заслужава ли да спасиш единствения ти лъч светлина на този свят ако по този начин обричаш толкова много други на смърт ? Мамка му, наистина е егоизъм… Чарли в случая нищо чудно, че се чувства така. Не е нужно да е супер умница, за да разбере, че нещо не е наред… и буцата в гърлото й е точно там, където е трябва да бъде. Вина… това изпитва тя. Вина, че някой я обича толкова много, за да стори подобно нещо. И заедно с това умиление и радост… Чувства се прекалено не на място, не по правилния начин.

Ежедневно умират толкова хора. Чарли му го казва. Нейния живот- на една обикновена сервитьорка едва ли би струвал колкото тези на хората, които Сайлър предстои да затрие от лицето на земята за да се добере все по- близо от така желаната от него сила и власт… Но не и за Хиро! Той за пореден път доказа, че с контрола си над времето, той е способен дори да… връща хора от гроба. Той промени настоящето, поправяйки миналото. Дали вредата която е сторил ще бъде голяма, тепърва предстои да видим. Но за него това не е от значение. Любовта може да е огромна сила, страшен стимул да се докопаш до своето, да обичаш избрания човек безгранично и да не позволиш дори на Времето да те спре. Ето това е сила… носеща ужасно голяма отговорност… Аз лично не знам как бих живял с нея на плещите си…

***

И все пак, заслужава ли си да хвърлиш в ръцете на убиеца толкова много жертви, за да спасиш само една от тях ? Мен ако питате, въпрос на лична гледна точка… Ако за един човек другия е целия свят … не му остава много за да стори. Ако ще и да трябва да направи такава жертва и предателство към собствените си принципи. Love obviously comes first.

Hiro and Charlie Argueing

Чарли с гласа на Разума

П.П: Посвещавам статията на Йоанна Стоянова, a.k.a. The Chosen Pessimist and also as legolassss 🙂 Идеята за статията беше нейна, за което отново й благодаря :]

Advertisements

Self- Sacrifice

Peter Petrelli paramedicСаможертвата… нещо, което човек прави без да мисли. Когато вижда, че положението е безнадеждно и само едно бещо би променило нещата. Но стига приказки. Имам в предвид „fairytales“. Кой изобщо и за кого е готов да се пожертва?

В наше време, в нашия свят всъщност има много хора готови да се пожертват, да умрат за някого… Просто защото го чувстват. Но в крайна сметка се обажда човешкия разум с въпроса : „А този човек заслужава ли такава саможертва от наша страна?“ И разума обикновено надделява. При повечето. The most often corrupted human mind…

Един добър friend of mine ме накара да се замисля над въпроса… „Дали да умреш за някого е по-добре за теб самия или за него?“ Честно казано не ми беше и хрумвал! Изглежда лесен на пръв поглед, но я се замислете за алтернативите:

В първия случай не правиш нужното и губиш изключително важен за теб човек. Това е неговия край като човек или поне като такъв, какъвто е бил и си го помнил… Изглежда каквото си направил не е било достатъчно за да го спасиш. Започваш да се самообвиняваш и да скърбиш за загубения другар, което те съсипва.

От друга страна- жертваш се. Вече не си това, което си бил. Приятеля ти остава жив, здрав, човек. Но сега той е в твоите обувки. Обвинява себе си и се жалва за изгубения приятел- теб,който си дал себе си в тази неравна борба, за да запазип него. Или за да избегнеш последствията от „вариант 1“ ? Хм… Интересно нали?

И в 2-та случая всеки губи много. Джоузеф Забара е казал „Приятелството е едно сърце в две тела.“ Доста като „любов“ звучи, нали? Но нека се съгласим с човека. Умре ли едната половина от това сърце, другата скърби… и кърви. Но с времето всичко се лекува 🙂

Ами саможертвата без причина? Напразната саможертва? Малко са нещата, които бих казал, че са толкова жалки колкото това. Да дадеш себе си незаслужено, за някаква… кауза, която не си струва. За човек, който не само че не го заслужава и не би го оценил, но и не би направил разлика от това какво е със или без твоето дело.

***

Не живеем в свят на герои… Казваме доста често неща за които после съжеляваме и още по- често НЕ казваме неща, за което по- късно ни е яд. Живеем в свят на интереси и пари и все по- малко в свят на хора и на емоции. Рядко се разбираме, защото се мъчим да схванем смисъла в това, което казва другия. Слушаме с ушите си, а не със сърцето си. В крайна сметка всеки може да му се втълпи нещо, да бъде препрограмиран, но никой не може да му отнеме правото да чувства това, което сърцето му чувства, освен ако самия той не пожелае. И да мразиш, когато ти казват истината е човешко… не сме роботи. Не можеш да се сърдиш на някого, че ти казва истината, ако го казва с добри намерения. Но въпреки това го правиш. Обиден си и не искаш да го погледнеш, макар разума да ти говори друго. It’s called HUMANITY! Също като чувството за самосъхранение и това да пазиш близките си… Баланс му е майката! 🙂 Правилен отговор за достигане до решението няма. Има само ТВОЯ отговор!

Никак не е лесно и обикновено картинката изглежда точно като тази.

Никак не е лесно и обикновено положението е точно като на картинката.

Screw It On! („Pass It On!“ vol.2)

Оказва се, че Човекът е в пъти по- склонен да е шибан и гаден, подмолeн и да си връща всичко лошо, което са му сторили, отколкото да осмисли живота си и да направи нещо различно и непознато за него, като например да бъде добър… Злопаметни сме и това е! Но най- глупавото е че не само връщаме лошото, но и се озлобяваме и всеки един- приятел или неприятел, близък или не, става непосредствена жертва на вътрешното ни желание и страст за мъст и сляпа справедливост и правосъдие.

Sylar The MeanСтрашно става когато „всеки ти е крив“, а да не говорим за момента в който разбираш какво правиш и целенасочено си гаден и лош с незаслужилите го твои близки. „Но защо аз да съм добър с тях, след като те не са с мен?! Сега и аз ще съм гаден! И ще ги дразня… ако ме дразнят… и дори ако не ме дразнят. Ако не ме закачат, аз пак ще ги тровя. Тогава още по- добре за мен и по- лошо за тях!“ казал Човекът. Всички сме такива… Толкова ли не виждаме, че попадаме в един толкова грозен и пагубен омагьосън кръг на омраза и негативни настроения и мисли?! Накъде водят съзнателните негативни настроения, без значение от „мишената“ на твоите кофти чувства, ако не към самоунищожение и един по- мизерен и незаслужен живот?

Предай нататък ли ? Колко човешка воля и вътрешна доброта, чувство за самосъхранение, любов и личностно развитие са нужни не само за да се спре тази ЛУДОСТ, да отвръщаш на лошото с лошо, както и да го предаваш, но и да обърнеш превеса на силите, чувствата и емоциите. За това е нужно да си повече от човек- да се стремиш към божественото- да прощаваш и да се учиш на добро. И да го предаваш.

Screw it on!„, както сам я кръстих, се оказва пълната противоположност на великата, утопична и все по- невъзможна в очите ми философия за живота- тази която искам да усвоя и да предавам- „Предай нататък“. И все пак да помним, че всичко зависи от нас… Together!

Pass It On!

Изминаха близо… 4 месеца откакто съм публикувал нещо… Проклетото лято, изпълнено с ядове и нерви, насъбрани покрай работата и „кризата“… се изниза така бързо сякаш, а аз колкото и пъти да отворех блога, за да драсна нещо, музата ми сякаш я нямаше… Любовта към философията за живота и Heroes си седеше, но някак си не ми беше до нищо от това… Единственото, което оставаше тук, са купове чернови, на всевъзможни теми- коя свързана с ежедневието ми, коя с поредния възникнал масов проблем… но това е минало… време е за ново начало! : )

***

Отърсен от проблемите си в работата това лято, вече съм във Варна, вперил поглед в студентското си бъдеще и … готов да размишлявам над живота и човешите разум и сърце. Нови съквартиранти, нови приятели, нови предмети, ъпдейтната психика :] … Обичам началото на всеки курс във Варна! Винаги е като начало на нов живот, нов шанс… да съм по- добър, да правя нещо по- различно, по- полезно! Да съм полезен на хората около мен, да се радвам на живота, заедно с тях… и когато са добри с мен, да предавам нататък!

Получиш ли добро, предай нататък!

Получиш ли добро, предай нататък!

Да не говорим, че HEROES ни зарадва с двучасова премиера предната седмица, а днес пристигна и чисто новия 3-ти епизод! Действието се развива- нова неизвестна и непозната хора със способности, нови изненади, както и новото начало за някои от познатите ни герои…

Не мога да не спра погледа си на Питър, както винаги. За какво говорим тук- за тотална деградация, или намиране на вътрешен покой и посвещение най- накрая? Мненията са спорни, но не тях искам да обсъждам тук и сега. Дистанцирайки се от цялостната картина и говорейки простичко, с факти, Питър твори добро. Помага на хората, безвъзвратно. Както Ноа му каза, те най- вероятно дори не знаят кой е и няма да го запомнят.

Ето сега и великата теория, която нито е моя, нито искам да я преиначавам. Да предадеш нататък. Да отвърнеш на добрата дума или дело със същото не винаги е достатъчно. Но става един утопично прекрасен и магчен кръг, ако на добрината, която са ти сторили- извършената услуга, разбирането от приятел, прегръдката от мама или татко; се отговори с добро на друг човек, т.е. да предадеш добрата вълна и емцоия на следващия си близък, а защо не на непознат?

Каквото и да говорим обаче, дори и да приемем, че системата би проработила, все някой би трябва да започне. Да направи първата крачка, да помогне, знаеки че няма да му се върне нищо. Без никакви очаквания. Да постъпиш така заради самото дело- безценно качество. Такива хора обаче, които да започнат цялата схема, да задействат великия план, са малко. Недостатъчно дори. А да не говорим за реалната възможност в нашето ежедневие да „предадеш нататък“- абсурдна, незаслужена и много наивна постъпка според много от нас.

А в крайна сметка едва ли има нещо по- хубаво от това да се развиваш като личност и в същото време да допринасяш за усмивките на лицата на хората. Това променя деня ти- осмисля го. Защото… за всичко, за по- доброто трябва да сме ЗАЕДНО! Колкото и да си повтяряме, че бройката не прави силата, единството е това, което ни трябва да за започнем отначало, да сме по- добри… да се възкресим, да потърсим изкупление :] …

The Smiles :)

Mind and Heart

Да сте се замисляли кое ни дава сила? Кое ни кара да се стремим към целите, които сме си поставили и дори, защо изобщо си го поставяме? Дали Разумът ни е по- велик от Чувствата, които изпитваме? Има ли баланс между тях двете?

В Heroes нещата са представени елементарно просто. Самият хормон от който Мохиндър откри, че се влияят способностите и са свързани е адреналина. Следователно, когато си превъзбуден, надъхан, ядосан, или пък много влюбен- възможностите ти се усилват. С няколко приказки- емоцията е ключа към силите ти. Но къде е мястото на разума в цялата работа? Ако не разбираш какво правиш, защо го правиш и не разбираш цялостния смисъл… нещата излизат от контрол. Колкото и сила да ти дава сърцето, започваш да губиш контрол… да нараняваш тези, които най- малко искаш, че дори и себе си! Естествено… без да го осъзнаваш… И ето как малко по малко навлязохме в темата за реалния живот…

image_293823

Мрачния и сериозен Питър

Казаното по- горе важи в пълна сила и за нашето ежедневие. Контрола над емоцията е нещо, за което аз самия винаги съм завиждал. Като всяко нещо в големи количества и това също дава негативните си последици. Безразумните действия често могат да доведат до собственото ти страдание, да не говорим за това на близките и тези на които държиш и обичаш. Макар чувствата, непокътнати от любовта, да са истинска сила и да са искрени и сърдечни, това не винаги е хубаво. Искрените чувства на любов, обич, признателност, състрадание са нещо наистина красиво и достойно, но какво да кажем за неконтролираните омраза, гняв, мъст, ненавист? Без контрола на съзнанието те се превръщат в пълен кошмар. Способни са да те затрият като човек…

sylar

Гейбриъл- уравновесен, търпелив и добър

В другата графа виждаме за какво става дума при логиката и мисълта… Това често се оказва да е нещо много покварно и нечестно, изградено на фалшивата представа, че извършваме нещо защото го искаме прекалено много отвътре, прикриващо истинските ни намерения. Но и обратното често се наблюдава. На хора със стабилна психика и контрол над чувствата често им се случва да подчиняват отрицателните си емоции- нещо иначе грозно и тъмно, сложено зад решетките, поставени от ясното ни съзнание. Но каквото и да говорим неемоционалността и натрапването на логика ни превръщат все по- малко в хора и оставаме празни черупки, без значение колко много умствен товар сме събрали. Лишаваме се от най- човечното и това, което ни различава от другите същества по света- способността да чувстваме…

Та това е то. Вечната битка за надмощие между Чувства и Мисъл. Не виждате ли еквивалентите на това в сериала? Та нима Питър и Сайлър не са вечните опоненти?.. Те са най- силните, като всеки се уповава на своята лична представа и начин за действие. Но виждали сме как се побеждават един друг няколко пъти вече… Краят ще един и ще е за този от двама им, който не успее навреме да дисциплинира себе си- да намери баланса между двата полюса. Дали Сайлър ще осъзнае пръв силата на чувствата, или Питър ще забрави наивността си и ще сложи под катинар всичките си емоции и как ще свърши тази вечна битка… тепърва остава да разберем…

***

Многократно съм казвал, как най- голямата ми слабост се явява и най- голяма ми сила. И вярвам, че с дисциплинирането на чувствата и емоциите и частичното им ограничаване със силата на разума и логиката е ключа към най- голямото богатство. Макар така частично да се губи смисъла на двете неща, това е оптималния вариант за съществуване. Преплитане, баланс и хармония на Тяло и Душа, Разум и Сърце…  Ин и Ян…

yinyan-gif