Pass It On!

Изминаха близо… 4 месеца откакто съм публикувал нещо… Проклетото лято, изпълнено с ядове и нерви, насъбрани покрай работата и „кризата“… се изниза така бързо сякаш, а аз колкото и пъти да отворех блога, за да драсна нещо, музата ми сякаш я нямаше… Любовта към философията за живота и Heroes си седеше, но някак си не ми беше до нищо от това… Единственото, което оставаше тук, са купове чернови, на всевъзможни теми- коя свързана с ежедневието ми, коя с поредния възникнал масов проблем… но това е минало… време е за ново начало! : )

***

Отърсен от проблемите си в работата това лято, вече съм във Варна, вперил поглед в студентското си бъдеще и … готов да размишлявам над живота и човешите разум и сърце. Нови съквартиранти, нови приятели, нови предмети, ъпдейтната психика :] … Обичам началото на всеки курс във Варна! Винаги е като начало на нов живот, нов шанс… да съм по- добър, да правя нещо по- различно, по- полезно! Да съм полезен на хората около мен, да се радвам на живота, заедно с тях… и когато са добри с мен, да предавам нататък!

Получиш ли добро, предай нататък!

Получиш ли добро, предай нататък!

Да не говорим, че HEROES ни зарадва с двучасова премиера предната седмица, а днес пристигна и чисто новия 3-ти епизод! Действието се развива- нова неизвестна и непозната хора със способности, нови изненади, както и новото начало за някои от познатите ни герои…

Не мога да не спра погледа си на Питър, както винаги. За какво говорим тук- за тотална деградация, или намиране на вътрешен покой и посвещение най- накрая? Мненията са спорни, но не тях искам да обсъждам тук и сега. Дистанцирайки се от цялостната картина и говорейки простичко, с факти, Питър твори добро. Помага на хората, безвъзвратно. Както Ноа му каза, те най- вероятно дори не знаят кой е и няма да го запомнят.

Ето сега и великата теория, която нито е моя, нито искам да я преиначавам. Да предадеш нататък. Да отвърнеш на добрата дума или дело със същото не винаги е достатъчно. Но става един утопично прекрасен и магчен кръг, ако на добрината, която са ти сторили- извършената услуга, разбирането от приятел, прегръдката от мама или татко; се отговори с добро на друг човек, т.е. да предадеш добрата вълна и емцоия на следващия си близък, а защо не на непознат?

Каквото и да говорим обаче, дори и да приемем, че системата би проработила, все някой би трябва да започне. Да направи първата крачка, да помогне, знаеки че няма да му се върне нищо. Без никакви очаквания. Да постъпиш така заради самото дело- безценно качество. Такива хора обаче, които да започнат цялата схема, да задействат великия план, са малко. Недостатъчно дори. А да не говорим за реалната възможност в нашето ежедневие да „предадеш нататък“- абсурдна, незаслужена и много наивна постъпка според много от нас.

А в крайна сметка едва ли има нещо по- хубаво от това да се развиваш като личност и в същото време да допринасяш за усмивките на лицата на хората. Това променя деня ти- осмисля го. Защото… за всичко, за по- доброто трябва да сме ЗАЕДНО! Колкото и да си повтяряме, че бройката не прави силата, единството е това, което ни трябва да за започнем отначало, да сме по- добри… да се възкресим, да потърсим изкупление :] …

The Smiles :)

The Right of Reckoning

Преди няма и 2 минути гледах следното клипче в родния ни vbox7 …

Толкова ли е яко? Сигурно се чувстваш на върха на пирамидата, шом в ръцете си държиш пистолет. Безсмъртен? Божествен? Пф… Жалко е… И къде ти отива независимостта, уникалността и „безсмъртието„, когато осъзнаеш, че практически всеки един твой приятел, другар, съсед, враг може по същия тоя достъпен и лесен начин да се сдобие с тази „неуяавимост“ …

Но не за оръжията съм се заел да пиша. Те са просто оръдие на желанията и чувствата на хората.Веднъж осъзнаем ли, че има по- лесен начин, повечето от нас предпочитат него, вместо да сторят каквото е редно. Това да гръмнеш някой защото „не те кефи“ или те е погледнал накриво, сам да търсиш правосъдие (?!), ако изобщо това безумие, погледнато от гледната точка на извършителя може да се нарече „правосъдие“, и да не те вълнува нищо друго. Кой ти дава изобщо правото да убиваш? Кой си ти, че да решаваш кой да живее и кой не?

SylarНе можем да се оставим да ни погълне силата на тези „оръжия“, били те огнестрелни, били във формата на способности, както е в Heroes света… Супер голяма отговорност е това! Било то телекенеза, летене… пистолет или нож. Предимствата и привилегиите, които ти дава то са големи, но как и за какво би ги използвал, си зависи само от теб.

Все пак сме създадени и живеем не за да убиваме, а за да подобряваме света, да постигаме повече… по един или друг начин. И ето тук и това ни различава като хора помежду нас самите.

В края на статията искам да споделя с вас една мисъл,  по чиято тема съвсем скоро смятам да обогатя блога си с още един пост…

„Светът не може да се подобри от песимисти и циници, ограничени от очевидната реалност, светът може да се подобри само от мечтатели, които виждат една по-добра реалност и се стремят да я постигнат.“

***

И така… дали ще мечтаем или ще приемем реалността такава каквато е, ще се примирим с това, което виждаме и чуваме, или напротив- зависи от нас. Но не можем да направим нищичко, ако нямаме вяра в себе си, във възможностите си… А всеки трябва да вярва… в нещо важно за него, което да го стимулира и да му дава насоки… за да твори добро, да дава и защитава живот, а не да го погубва!

We are responsible, we are…

"Помни Питър, че с голямата сила, идва и голямата отговорност!"

"Помни Питър, че с голямата сила, идва и голямата отговорност!"

От край време чичо Бен ни е научил, че… „С голямата сила идва и голямата отговорност!“ И то точно тази отговорност как ще използваш таланта, силата си, за какви цели и при какви обстоятелства е това, което различава и разграничава героите и злодеите в техния свят.

В Heroes нещата не седят кой знае колко различно, макар тази тема да не е засегната толкова явно както в известните ни от детските години анимации и други подобни филмчета. Силата която получават „героите“ както ги стресира и в началото дори плаши, в последствие им отваря очите за огромните възможности, които им дава този потенциал. Но отговорността какво предназначение да им намерят си остава съвсем тяхна.

Но да оставим Героите настрана. Какво става с нас, в нашия свят? И при нас има хора с голяма сила, големи възможности, което срещаме все по- често в лицето на богатите и червиви от пари хора. Отговорността за какво да дадат парите си е тяхна. Могат да помогнат на слабите, бедните, страдащите, но това винаги си е едната страна на медала. Както казват „И на най- богатия човек не му стигат пари– било то за да си купи нов апартамент, нов хотел, нова кола?..“ И нещата наистина изглеждат така… Вместо да подадат ръка на нуждаещите се, богаташчетата се самозабравят, отделят се в своя собствен свят на паричие и съвършенство, където бедните хора и семейства са просто като туморчета в системата.

Но има нещо особено тук. Внезапно забогателите забравят какви са бели допреди секунда, но тези, трупали богатството си с мъка и много труд, силата която придобиват не ги покварява!.. – като погледнат към хората, в чието лице виждат себе си преди години, са готови да подадат ръка, защото помнят и не забравят как преди време са имали нужда точно така някой да им подаде ръка, да им помогне! И така… thay make the difference!

Прекалено много време отделих на силата на парите и отговорността за използването им. Нима няма и други неща, които дават сила на хората? Възможност да се борят? Силата на единството и работата в екип също е нещо, което може да направи разлика! Но за такава сила наистина се изисква голяма цел, обща, важна… както вече бях говорил в едни други мои статии. Тогава отговорността, която пада върху нас е още по- голяма. И я поемаме всички. Няма единичен виновник, всички сме отговорни…

Сила… Нима не се стремим към това всички ? Всеки от нас ? За да живеем щастливо, пълноценно и най- вече все по- малко зависими трябва да сме силни! Да имаме сила на волята, на душата, на тялото… дори и на портфейла… Можем да я изразим в много неща, както споменахме вече в пари, екипна работа… какво друго ли? Кажете вие 🙂

***

В края на статията ще ви припомня една песен на Ana Johnsson- We Are. Тя е от саундтрак-а на филма Spiderman 2 и има доста общо с темата и е причината да се замисля и да напиша поста. На вашето внимание- официалния клип и текста на песента 🙂

See the devil on the doorstep now (my oh my)
Telling everybody oh just how to live their lives
Sliding down the information highway
Buying in just like a bunch of fools
Time is ticking and we can’t go back (my oh my)

What about the world today
What about the place that we call home
We’ve never been so many
And we’ve never been so alone

[Chorus]
You keep watching from your picket fence
You keep talking but it makes no sense
You say we’re not responsible
But we are, we are
You wash your hands and come out clean
Fail to recognise the enemies within
You say we’re not responsible
But we are, we are, we are, we are

One step forward making two steps back (my oh my)
Riding piggy on the bad boys back for life
Lining up for the grand illusion
No answers for no questions asked
Lining up for the execution
Without knowing why

[Chorus]
You keep watching from your picket fence
You keep talking but it makes no sense
You say we’re not responsible
But we are, we are
You wash your hands and come out clean
Fail to recognise the enemies within
You say we’re not responsible
But we are, we are, we are, we are

It’s all about power then
Take control
Breaking the rule
Breaking the soul
They suck us dry till there’s nothing left
My oh my, my oh my

What about the world today
What about the place that we call home
We’ ve never been so many
And we’ve never been so alone….

So alone

[Chorus]
You keep watching from your picket fence
You keep talking but it makes no sense
You say we’re not responsible
But we are, we are
You wash your hands and come out clean
Fail to recognise the enemies within
You say we’re not responsible
But we are, we are, we are, we are

It’s all about power then (we are)
Take control (we are)
Breaking the rule (we are, we are)
Breaking the soul (we are)
They suck us dry till there’s nothing left (we are, we are)
My oh my, my oh my

We are
We are (its all )
We are
We are, we are (take control)
We are
We are
It’s all about power
Then take control


„It’s a necеssary evil.“

Angela PetrelliТази фраза се запечата в ума ми след последния епизод… А самата мисъл оставя в мен чувството, че е много вероятно Анджела да е ПРАВА за всичко това!

Родител на две деца със съвсем различни характери и идеали, г-жа Петрели се оказва че е скрила невероятни лъжи от тях. За пореден път. И защо? С каква цел? По нейните думи „За доброто на всички.“ В такъв момент аз поне бих си рекъл „Кой съм аз, че да крия от децата си, от близките си, такива важни неща, ключови за техните решения, преценки, развитие, ценности… като цяло Съдба?! Колкото и лоши и грозни да са нещата, които ще трябва да им съобщя… “ Чудя се… ако аз самия бях на нейното място дали бих постъпил така?

Изричането на безброй лъжи винаги те прави лош. Особено много за този, когото си излъгал. И то най- вече ако ти е бил близък. Най- близките си хора нараняваме най- лесно и най- трудно можем да ги излекуваме от това. А сега някой ще попита за „благородните, белите лъжи“- да излъжеш, за да защитиш някого, за да го предпазиш от зло, от преследване, от най- лошото! Самата Анджела изглежда винаги е осъзнавала тежестта на лъжите и манипулациите, които се е налагало да прави. Но също така е разбирала и нуждата от тях. За да оцелее. За да оцелеят децата й, семейството й, разбиранията й, вида й– този на специалните хора, тези с безкрайни възможности и потенциал, надарените от Бога.

Затриването на документация, заплахите, изтриването на спомени, създаването на тайна организация за защита на света от Специалните, кривнали от правия път, а заедно с това и за защита на специалните от Света и осигуряване на тайното им съществуване сред останалите– ужасно непосилна задача за обикновен човек. Но се сформира тайна група, основана от специални, надарени хора, работещи заедно с „неспециалните“ – Компанията. За всеобщото благо и щастие! Работейки в екипи в стил „Един от нас, един от тях“ успешно в продължение на цели 50 години осигуряват на света защитата и спокойствието, което му е нужно. Но защо вече тази система не действа? Къде беше пролуката, която тя не успя да запълни? Защо имаше толкова много разногласия сред Героите, надарените?

Дали защото изобщо не знаеха за съществуването на тази Компания и целите й? Дали заради личните им разбирания, твърде изкривени от появата на силата им? Дали вината не е в самата Компания, че не ги е подготвила за живота, който им предстои? ….. Каквото и да се питаме, факт е, че съществуват редица от събития, които месеци наред разтърсваха и двата свята- на норманите хора и този на необикновените. Трудно е да се определи чия е вината и кой трябва да бъде съден за нея…

1961 е годината в която 4-ма тийнове застават един до друг, започват живота си наново. Решават да направят редица жертви, да сторят необходимото зло, за да се запази баланса и мира в света. Жертвата на нещо малко за благото на множеството се очаква да е приемливо… като цяло. Убийствата на хора, разрушаването на животи се оказва именно това. Нещо, което трябва да се свърши, за да има мир. Ако имахме възможност да надникнем в паралелен на техния свят- този, който би бил без Компанията най- вероятно щяхме да виждаме войни, преследвания и омраза сред всички хора… Нима това не е по- голямото зло?

Жалкото е че нямаме тази възможност, за да видим вариантите в бъдещето когато ни се налага да взимаме решение. Но Анджела може. Нейните пророчески сънища може да не й показват сигурното бъдеще, но виждането на огромно зло в тях би и дало силата и решението да стори необходимотоЗа едно по- добро бъдеще! За нея, за синовете й, за семейството й, за Света… и за двата свята!

***

Забравяйки нормалния живот, живота, който трябва да води една жена, тази тийнейджърка вече е избрала своя собствен път. И знае жертвите и саможертвите, които трябва да направи. Знае и многото грешки, които ще трябва да поправя. Осъзнава и колко хора ще трябва да излъже, за да постигне целите си. Манипулатор, лъжец, лоша майка, спасителАнджела Петрели!

Мама Петрели в своите младини

Мама Петрели в своите младини

Mind and Heart

Да сте се замисляли кое ни дава сила? Кое ни кара да се стремим към целите, които сме си поставили и дори, защо изобщо си го поставяме? Дали Разумът ни е по- велик от Чувствата, които изпитваме? Има ли баланс между тях двете?

В Heroes нещата са представени елементарно просто. Самият хормон от който Мохиндър откри, че се влияят способностите и са свързани е адреналина. Следователно, когато си превъзбуден, надъхан, ядосан, или пък много влюбен- възможностите ти се усилват. С няколко приказки- емоцията е ключа към силите ти. Но къде е мястото на разума в цялата работа? Ако не разбираш какво правиш, защо го правиш и не разбираш цялостния смисъл… нещата излизат от контрол. Колкото и сила да ти дава сърцето, започваш да губиш контрол… да нараняваш тези, които най- малко искаш, че дори и себе си! Естествено… без да го осъзнаваш… И ето как малко по малко навлязохме в темата за реалния живот…

image_293823

Мрачния и сериозен Питър

Казаното по- горе важи в пълна сила и за нашето ежедневие. Контрола над емоцията е нещо, за което аз самия винаги съм завиждал. Като всяко нещо в големи количества и това също дава негативните си последици. Безразумните действия често могат да доведат до собственото ти страдание, да не говорим за това на близките и тези на които държиш и обичаш. Макар чувствата, непокътнати от любовта, да са истинска сила и да са искрени и сърдечни, това не винаги е хубаво. Искрените чувства на любов, обич, признателност, състрадание са нещо наистина красиво и достойно, но какво да кажем за неконтролираните омраза, гняв, мъст, ненавист? Без контрола на съзнанието те се превръщат в пълен кошмар. Способни са да те затрият като човек…

sylar

Гейбриъл- уравновесен, търпелив и добър

В другата графа виждаме за какво става дума при логиката и мисълта… Това често се оказва да е нещо много покварно и нечестно, изградено на фалшивата представа, че извършваме нещо защото го искаме прекалено много отвътре, прикриващо истинските ни намерения. Но и обратното често се наблюдава. На хора със стабилна психика и контрол над чувствата често им се случва да подчиняват отрицателните си емоции- нещо иначе грозно и тъмно, сложено зад решетките, поставени от ясното ни съзнание. Но каквото и да говорим неемоционалността и натрапването на логика ни превръщат все по- малко в хора и оставаме празни черупки, без значение колко много умствен товар сме събрали. Лишаваме се от най- човечното и това, което ни различава от другите същества по света- способността да чувстваме…

Та това е то. Вечната битка за надмощие между Чувства и Мисъл. Не виждате ли еквивалентите на това в сериала? Та нима Питър и Сайлър не са вечните опоненти?.. Те са най- силните, като всеки се уповава на своята лична представа и начин за действие. Но виждали сме как се побеждават един друг няколко пъти вече… Краят ще един и ще е за този от двама им, който не успее навреме да дисциплинира себе си- да намери баланса между двата полюса. Дали Сайлър ще осъзнае пръв силата на чувствата, или Питър ще забрави наивността си и ще сложи под катинар всичките си емоции и как ще свърши тази вечна битка… тепърва остава да разберем…

***

Многократно съм казвал, как най- голямата ми слабост се явява и най- голяма ми сила. И вярвам, че с дисциплинирането на чувствата и емоциите и частичното им ограничаване със силата на разума и логиката е ключа към най- голямото богатство. Макар така частично да се губи смисъла на двете неща, това е оптималния вариант за съществуване. Преплитане, баланс и хармония на Тяло и Душа, Разум и Сърце…  Ин и Ян…

yinyan-gif

Какво е Heroes за нас ?

heroes_bannerСмятам, че е време за равносметка. Защо всеки от нас гледа този сериал? Какво точно вижда в него, което така го влече ? В какво е чара му ?

Сериалът се е доказал с безброй красиви и заслужаващи да го гледаме причини- история, сюжет, специални способности, интересни и различни характери… И да видим какво ТОЧНО ни харесва на всеки от нас!

Следната анкета ще помогне да следим мненията :

Гласувайте, коментирайте, дерзайте … 🙂

Together…

We all long to belongHands together
We all need to be needed
Loneliness is our disease
Still we bite the hand that feeds
Where did we go wrong
Insecure and self-sufficient
Building up walls instead of bridges

Let our lonely hearts collide
We’re made to live this life
Together
Together
Reach across this great divide
Cuz standing side by side is better
Together

All the pride we defend
Teaches us to pretend
Like we can make it on our own
But we were never made to walk alone

Let the lines between us disappear
It starts now
It starts here
Yeah

Това е текста към вече далеч не безисвестната песен за Heroes обществото Krystal Meyers – Together. Безусловно подчертава замисъла на така наречения 4-ти Volume (том) Fugitives. За нашите герои единсвения начин за оцеляване е това да действат заедно и както се казва в промото на първия епизод от тома… „Те ще открият, че най- страхотната супер сила е… това да работят заедно!“

Но нека погледнем по- дълбоко в смисъла на самата песен. Още съзирайки първите 2 реда нещо в нас сякаш щъква:

We all long to belong
We all need to be needed

Мен лично веднага ме накара да се замисля: “ Ако сме създадени за да си помагаме и да бъдем нужни на другите, защо все по- често се стремим към независимост и самостоятелност? “ Не ми беше лесно да стигна до отговора, но той не се оказа толкова голям и завъртян, колкото предполагах да се окаже: „Просто така би му било по- лесно на всеки… ако е сам, когато няма кой друг да му се бърка, да го командва, да направлява живота му…“ И все пак постигането на тази цел далеч не е лесно. Да не говорим, че дори това реално погледнато изглежда невъзможно- родителите, приятелите, кварталния магазинер, финансовата криза, правителството, въздуха който дишаме…. Всички сме зависими от тези неща и няма начин да ги пренебрегнем или подчиним… или поне не напълно.

Така действително все по- често градим стени, отколкото мостове, като не осъзнаваме, че колкото повече приятели и хора, готови да се борят за нашата кауза имаме на този свят, толкова по- близо сме до едно по- добро и пълноцено съществуване. И ето тук сме тези от нас, признали че им е непосилно да се справят сами в този свят, оставяйки се да се носим заедно с хората, които мислят като нас се отправяме заедно към по- светло бъдеще.

All the pride we defend
Teaches us to pretend
Like we can make it on our own
But we were never made to walk alone

За хората с отворен ум това звучи доста достоверно и просто- ако трябваше да живеем самосотятелно и независимо, ако бяхме създадени да живеем сам- сами, нямаше да съществуваме в общ свят, „борейки се“ един с друг за постигане на единство или напротив- независимост.

А ние си помогаме един на друг постоянно, дори много често другия да не го осъзнава. Дори когато близък ни предаде или се държи студено с нас, ако погледнем положително на нещата той ни учи да сме по- студени и ние, в добрия смисъл разбира се, не чак толкова наивни и глупаво раздаващи се на света, а ни връща в реалността и така ставаме по- достойни за съществуване хора, по- уважавани и зачитани.
И в крайна сметка няма нищо по- хубаво и красиво от това, да действаш заедно с приятелите, със семейството, с любимия човек, да живееш за тях, да се учиш от тях, да се забавляваш и плачеш, да им даваш от каквото имаш нужда… и най- важното- да получаваш същото в замяна. Карма… 🙂

heroes-trust-and-blood-fab-five

Героите правят планове ЗАЕДНО