OverProtection?

heroess03e20-peter-and-anjelaIt is our nature to protect our children.For each generation to pass on their cautionary tales to the next. So it is with the myth of Icarus,the legend of a boy who fashioned wings from feathers and
wax,daring to fly into the heavens. His father was fearful and warned Icarus to be careful. Begging him not to tempt fate by flying too close to the sun. But in the end,the boy couldn’t resist. His waxen wings melted from the sun’s rays. And he plunged… to his death.

Да си родител е част от съществуването на всеки от нас, през която е желателно всеки да премине. Най- малкото което е, че се научаваме на отговорност и това да се грижим за някой друг- живота ни се променя изцяло! Появата на малкото се счита за едно от най- красивите неща на света…особено за майката!

Завършека на Мохиндър, от излезлият днес епизод на Heroes ме накара да се замисля… Замисляли ли сте се един родител от колко различни гледни точки трябва да гледа, ако иска доброто за собственото си дете? Колкото човека и да попитате, толкова различни мнения ще чуете. За това аз поне ще разгледам нещата от 2-те най- вероятни- на родител и на син/дъщеря.

Ако си родител, често ти се случва да загърбваш собствените си интереси за да постигнеш добро за детето си. Често му даваш съвети от собствения си живот, споделяш му несполуките и така се опитваш да го предпазиш. Но дали помниш ти какъв си бил на неговите години? 100 на 100 също толкова упорит и безрасъден. Има неща в живота, които трябва да научиш сам- не става мма и тати да ти ги сервират и да очакваш да попиеш всичко чуто и от утре да си друг човек. Фразата „Аз винаги ще съм ти родител и винаги ще ме е грижа за тебе!“ вярвам, че е позната до болка на всеки от нас- било то тийнейджър или някой отдавна минал тази възраст. Такива са майките и бащите- винаги ще се грижат за нас и ще ни дават съвети, за това са те. „Да ни тровят живота!“ би възклинкал някой тук, но трябва да признаем, че освен паричната и материална помощ, която получаваме от тях докато изтаствеме и зреем като личности, получаваме и морална, заедно с купове уроци за живота и правила за поведение. Единствено е лошо… когато даден родител не те приема като порастнала личност и продължава се опитва да те препрограмира, когато вече със сетни сили се опитваш да се откопчиш от ръката на мама, стиснала те здраво, и да избягаш при връстниците си… независим и със собствена личност и характер.

До колкото до гледната точка на „отрочетата“ … Говорейки от името на повечето от „порастналите ви деца“, уважаеми родители, казвам: ние не че не осъзнаваме, че се опитвате да ни помогнете, да ни напътствате и да ни направите по- добри хора, но всяко нещо си има граница- нещо което съм сигурен, че знаете. Често не разбираме мотивите на възрастния да влиза в ролята на ментор и да ни води и насочва, често бъркаме желанието за помощ с това, че се опитват „да ни дават тон в живота“, „да се бъркат в личното ни пространство“, а най- често подбудите на един истински загрижен родител е да ни даде по- голяма възможност от опции за избор, да ни отвори очите за това, че има повече варианти за отговор на въпроса, на когото усилено търсим отговор.

Ами „свръхпокровителството“ ? Има хора, готови на всичко за да наложат мнението си на все още малкото в неговите собствени очи „дете“. Използването на способи като манипулация, измама, лъжа, ограничаване на свободата само и само за да наложат собственото си виждане за нещата върху наследника се предполага да е съпътствано с добри намерения, но Вие лично бихте ли одобрили това ? На мен лично действия и подходи тип „Анджела Петрели“ никога не са ми харесвали и не ги подкрепям. На мнение съм, че всеки разполага с достатъчно умствен материал за да реши сам проблема, дори и с насоките на мама и тати, било то и не съвсем съзрял тийн.

Привидната свобода, която родителите дават на децата си, рано или късно им изиграва лоша шега. Въпросните „деца“ все някога ще порастнат и вече няма да са под наложения родителския контрол. Дадената пълна свобода също не е до кой знае колко правилно решение. Зависи кой в какво обкръжение ще попадне още от израстването си. Това ще определи принципите му, ценностите и приятелите му за в бъдеще, ако родителите не са се погрижили само да му дадат някаква основа за развитие на характера…

Не се оказва лесно май? И си е така. Късно е да се опитваме да превъзпитаваме собствените си наследници ако не сме им дали необходимата основа, на която да стъпят и да строят своето бъдеще. За отглеждането на едно пълноценно и добро същество- гражданин и жител на този свят са необходими грижи всеки божи ден. А до колкото до подхода… Това е нещо субективно. Той зависи от всеки- достатъчно различни култури, вярвания и хора като цяло има по света за да се опитваме тук да изградим някакъв конкретен начин за възпитание… Само едно е ясно- децата са нашето бъдеще! Това никога не трябва да забравяме! Те са наше творение, а с тяхното възпитание ние олицетворяваме себе си– за добро … или лошо!

heroess03e22720phdtvx264-ctumkv_002114029

People and(versus) treir Nature

SylarOn the sixth day, God created Man in his own image. Now it’s up to us to figure it all out. Right… wrong… good… evil. In each of us is the capacity to decide what drives our actions. So what is it, then, that makes some choose selflessness, the need to devote themselves to something greater, while others know only self-interest, isolating themselves in a world of their own making? Some seek love, even if unrequited, while others are driven by fear and betrayal. There are those who see their choices as dark proof of God’s absence while others follow a path of noble destiny. But in the end, good, evil, right or wrong… what we choose is never what we really need. For that is the ultimate cosmic joke. The real gift that God has left behind.

Според Библията сме създадени по божествен образ и подобие. Доста относително, не мислите ли? Ако погледнем на Господ като върховната форма на живот… т.е. дори и форма на живот отвъд всякакви граници, до каква степен нашето „подобие“ достига неговата недостижима и върховна божественост?

Доста от нас се мъчат да избягат от природата си- да станат други хора, да изневерят на себе си като характер, личност и ценности. Иииии… в крайна сметка често пак се завръщаме там, откъдето сме тръгнали. В Heroes нещата седят по по- особен начин- откриваме, че освен природно надарените, родените с дарба, способност, сила- вие си изберете, съществуват и така наречените „синтетични“ способности. Звучи може би доста сложно на първо време, но това далеч не е така- това са именно тези дарби, които са били „подарени“ или просто „дадени“ на притежателя си чрез инжектиране на серум. И ето тук се достига до дилемата- кой и как решава да се прави на Господ и да взима такива решения- кой каква способност да има и за какви цели би я използвал? Това разбирате далеч не е като да подариш на някой някакъв предмет например- такъв „подарък“ със или без съгласието на индивида ще промени живота му изцяло.

От пръв поглед всеки би искал нещо такова- било то да бъде роден с него или да му е придадено в последствие. Аз самия бих искал да владея телекинеза- доста практична способност все пак, но разбира се съвсем друг въпрос би било дали бих я заслужявал и как бих я употребявал. Но стига примери. Играта на генното инжинерство с хората в днешно време доста често се взима като „изследване на хората под лупа, като лабораторни мишки“. Та хората ежедневно си правят пластични операции за да си подобряват външния вид, защо хирурзите и учените да не си поиграят да измислят нещо и за самата физика и дори душата? По мое лично мнение си е въпрос на време това да вземе да се търси и прилага масово- за да станем по- добри хора : )

И все пак правилно ли е това? Да се преустройваме така, както на нас да ни е удобно, пренебрегвайки божественото влияние и дадености. Стремим се към божественото все по- често- кой използвайки пари и материални богатства, считайки че това го прави по- недостижим и силен; кой осъвършенствайки характера си, мисълта и емоцията си, подлагайки ги всичките на резброй тестове ежедневно- просто ситуации, от всяка, от които извлича най- важното- поука, както за собтвените си действия и характер, така и за обграждащия го свят.  Но да бъркаме дълбоко в същността си… по този начин- чрез използване на химикали и всевъзможни химии, за да станем по- добри същества, без значение за подбудите и целите, които имаме, това за мен самия не изглежда правилно.

Ако искаме да станем по- силни, ако това е нашия мотив то първо би трябвало да осъзнаем, че и без да сме специални или супер надарени, нашите намерения и решения са това, което ни дава сила и решителност в избрания момент.

Ако богатството е това, което копнеем, нека първо се отделим от материалните нужди и да поставим емоционалните и тези на съзнанието първи- това е истинския начин за богат живот.

И… ако живеем за да помагаме, не са ни нужни специални способности, за да сме герои. Просто трябва да вярваме силно в целите си и да не губим никога желанието, което ни води, да не се оставяме да бъдем подведени и отклонени от избрания път на доблестта и добротата.

peterThere is good and there is evil… right and wrong… heroes and villains. And if we’re blessed with wisdom, then there are glimpses between the cracks of each where light streams through. We wait in silence for these times when sense can be made… when meaningless existence comes into focus, and our purpose presents itself. And if we have the strength to be honest, then what we find there staring back at us is our own reflection, bearing witness to the duality of life. That each of us is capable of both the dark and the light… of good and evil… of either, of all. And destiny, while marching ever in our direction, can be rerouted by the choices we make. By the love we hold onto and the promises we keep.