Selfish Love

Размишленията ми в днешната статия са подбудени от едноминутен разговор от последния епиозод на Heroes. Предупреждавам, че в разговора се разкриват важни неща относно сюжета на епизода, за това не препоръчвам да четете надолу, ако не сте го гледали. Но ако въпреки всичко желаете- заповядайте, но на своя отговорност :]

Hiro and Charlie

Once upon a time...

Разговорът е между Хиро и Чарли.  Можете да го гледате директно на ТОЗИ линк. Хиро току що е спасил своята любов от Сайлър, след като дори е успял да го склкони  да „поправи“ тумора на сервитьорката. Нашият  пътешественик във времето започва диалога пръв:

– What’s wrong?
– I don’t know, um, I kind of have a knot in my gut.
– Oh, then, allow me to untie it.
– You’re the one that put it there. Look, Hiro, I was okay with dying. Really, I’d accepted that, but this… Gosh, this just feels like cheating.
– No, it’s okay.
– It’s not. It’s not okay. I mean, that man, Sylar. You said he’s going to kill a lot of people. I just don’t understand how you could let him do that. You’re supposed to be one of the good guys.
– I had to preserve the time-space continuum.
– But you didn’t. You changed it. You saved me.
– But this is our happily-ever-after. We’re going to Otsu. Yay! Otsu!
– Hiro, 300,000 people die every single day. Young, old. There are accidents, murders. Why am I any different? Why do I get to live?
– Because I love you.
– Then that’s just selfish…

Is that it ? Заслужава ли да спасиш единствения ти лъч светлина на този свят ако по този начин обричаш толкова много други на смърт ? Мамка му, наистина е егоизъм… Чарли в случая нищо чудно, че се чувства така. Не е нужно да е супер умница, за да разбере, че нещо не е наред… и буцата в гърлото й е точно там, където е трябва да бъде. Вина… това изпитва тя. Вина, че някой я обича толкова много, за да стори подобно нещо. И заедно с това умиление и радост… Чувства се прекалено не на място, не по правилния начин.

Ежедневно умират толкова хора. Чарли му го казва. Нейния живот- на една обикновена сервитьорка едва ли би струвал колкото тези на хората, които Сайлър предстои да затрие от лицето на земята за да се добере все по- близо от така желаната от него сила и власт… Но не и за Хиро! Той за пореден път доказа, че с контрола си над времето, той е способен дори да… връща хора от гроба. Той промени настоящето, поправяйки миналото. Дали вредата която е сторил ще бъде голяма, тепърва предстои да видим. Но за него това не е от значение. Любовта може да е огромна сила, страшен стимул да се докопаш до своето, да обичаш избрания човек безгранично и да не позволиш дори на Времето да те спре. Ето това е сила… носеща ужасно голяма отговорност… Аз лично не знам как бих живял с нея на плещите си…

***

И все пак, заслужава ли си да хвърлиш в ръцете на убиеца толкова много жертви, за да спасиш само една от тях ? Мен ако питате, въпрос на лична гледна точка… Ако за един човек другия е целия свят … не му остава много за да стори. Ако ще и да трябва да направи такава жертва и предателство към собствените си принципи. Love obviously comes first.

Hiro and Charlie Argueing

Чарли с гласа на Разума

П.П: Посвещавам статията на Йоанна Стоянова, a.k.a. The Chosen Pessimist and also as legolassss 🙂 Идеята за статията беше нейна, за което отново й благодаря :]

Advertisements

Betrayal and Redemption

hiro-ando1Предателство и изкупление…Честно казано дори не знам как да започна, а темата е толкова широка и е за нещо толкова често срещано в нашия свят…

Да предадеш нечие доверие доста често предизвиква голяма болка. Не физическа, разбира се, но ако ти дойде неочаквано, от някой, който уважаваш и обичаш, е спосона да те съсипе. Може да те промени завинаги и да те измести от сегашния ти път. Като за начало вече се отказваш да вярваш на този човек, после спираш да вярваш лесно на който и да е друг, най- накрая дори и на останалите си близки. Усещаш как си охладнял с времето и не си същия.

Тези дела на приятелите ти, с които са те наранили следва да бъдет разгледани и ако е възможно… да бъдат простени. Казват че „Всеки човек трябва да има доста голямо гробище, в което да заравя грешките на приятелите си.“, защото „Когато създаваш приятелство си закриваш едното око, а за да го запазиш- и двете.“, но винаги „По- лесно е да простиш на врага, отолкото на приятел.“

Не сме били Бог, за да прощаваме, но наистина ли е така? Толкова ли е непосилно понякога да забравиш стореното от близък твой човек? А и често прощаваме, правим го не защото ТРЯБВА, никой не ни задължава- сами сме господари на волята си, но прощаваме и дори забравяме (ако сме достатъчно силни) защото МОЖЕМ, точно защото сами сме си господари!

Болката от предателство не е само в наранения. Когато прегрешилия осъзнае какво е сторил, но е късно да го поправи, най- малкото което може да стори е да си вземе важна поука. Чувството за вина, подобно на това на завист и ревност могат да те довършат, и аз вярвам, че предимно силното чувство на искрена вина може да изпитва към теб само един наистина близък приятел.

Тук може би идва момента да си зададем въпроса „По- добре ли е да се ровим в проблема и да се мъчим да намерим решението му, да го изкореним- всичко с цел да станем по- добри; или да го игнорираме, да избягаме от него, в страх той да не ни погълне съвсем?“ Бих се радвал да чуя мнения по въпроса…

А Изкуплението… е нещо, което не всеки получава. Често ни прощават, за да не загубим приятелството си, но по- важния въпрос е дали ние сме заслужили тази прошка, с какво и дали изобщо ние самите на първо място сме си простили… Защото безусловната прошка, също като безусловната любов, изобщо не е това, което трябва да бъде… peter-nathan

В крайна сметка дали е хубаво да се прощава лесно зависи от случая и конкрения човек… и не смятам, че е кой знае какъв извод изобщо. Но когато виждаме лъжа, измама и предателство, преди да сме готови да дадем опрощението си, трябва да помним, че трябва да го чувстваме, да ни води първо сърцето, а не интересите ни; да помним, че сме свободни хора и че решението зависи само от нас и най- вече да помним, че сме хора, че е човешко да бъркаме и грешим, подведени от едни или други обстоятелства… И ние МОЖЕМ да даваме прошка и снизхождение!