Unique

Godsend SymbolThere are nearly seven billion people on this planet. Each one, unique, different. What are the chances of that? And why? Is it simply biology, physiology that determines this diversity? A collection of thoughts, memories, experiences that carve out our own special place? Or is it something more than this? Perhaps there’s a master plan that drives the randomness of creation. Something unknowable that dwells in the soul, and presents each one of us with a unique set of challenges that will help us discover who we really are.

„Неповторим“, „единствен“, „незаменим“, „уникален“… Това е да си човек. Няма друг който да изглежда като теб, да има същия глас като теб, да мисли като теб, и най- важното- да чувства като теб. Може да срещнеш някой с подобна на твоята физика, начин на мислене и възприятие на нещата около него, но това си остават отделни разделени случаи. Своя точен двойник няма да срещнеш никъде, и най- вероятно… никога. Ти си уникален. И аз и ти, и съседа отсреща също. Всички сме неповторими :]

Някои се правят на луди и на каквито не са, само и само за да се отличат от другите, да са „по- уникални“, както каза един приятел в чата съвсем наскоро 😛 Но други са родени с това… качество (?). Да могат да направят разлика, да променят нещо.  Да наложат визията си за света пред останалите. Но това винаги е нож с 2 остриета. Нейтън се опита. Сайлър също… Всеки по неговия си начин. За щастие и 2-та се оказаха неуспешни… за сега.

Да си различен и неповторим е както хубаво, така може да се окаже и доста кофти положение… Хубаво е да знаеш колко си специален, че няма друг като тебе, особено ако става дума за дадена област, но е лошо, когато те отхвърлят от обществото… Било то да си обратен, с по- различно мислене от това на мейнстрийма, да не говорим какви могат да са последиците ако се откроиш с някаква свръхестествена способност пред близките си и обществото. Може би и заради това повечето „различни“ предпочитат да остават, както казват американците, „под радара“- да се сливат с потока на улицата и в магазина, тайно криейки същността си от света. Нищо че така не са себе си…По- лесното решение, а дали е правилното, всеки поотделно знае сам за себе си.

Интересна е съпоставяемостта м/у уникалните. Кой е по- уникален? Кой е по- добър в това, което прави? Мотивите, увереността и вътрешните ни сили са тези, които важат и дават резултата. Сай и Пийт пак бяха решаващите за развръзката на всичко… Съревнованието им в защита както на собствените им възгледи, така и сякаш на тези на фракциите на Доброто и Злото все по- явно се превръща в епична… „Доброто винаги побеждава Злото.“ „Светлината е по- силна от Тъмнината.“ Дори и така да е нямаше никога да можем да оценим хубавото, което ни се случва, ако го нямаше грозното и неприятното по света, нямаше да виждаме светлината в края на тунела и надеждата, ако не беше тъмнината и проблемите, които имахме. That’s the great Grand Design. И винаги когато едното нараства, другото се надига за да го потисне и изравни. Когато силите на Сайлър надвишат позволят позволеното и той застраши невинни, се намесват другите, които поотделно може да са слаби, но заедно правят разликата и силата, нужна за да бъде победено Злото, в лицето на Сайлър. За да се запази баланса…

Заедно сме толкова различни части от една голяма машина. Машина, която не може да работи без всичките си компоненти. Но заедно сме голяма сила. Допълваме се, поправяме се и се балансираме. Където е имало лошо, там ще има и добро. И обратно. Безкрайния кръговрат. Истината за живота. Единството… на многообразието :]

Питър си отдъхва след като за пореден път, като една единствена брънка от цялото, успява да спре Злото

Питър, като една единствена брънка от целия механизъм, си отдъхва след като за пореден път се е спречкал със Сайлър

***

We are all connected. Joined together by invisible flame. Infinite in its potential, and fragile in its design. Yet while connected, we are also merely individuals. Empty vessels to be filled with infinite possibilities. An assortment of thoughts, beliefs. A collection of disjointed memories and experiences. Can I be me without these? Can you be you? And if this invisible threat that holds us together were to sever, to cease… what then? What will become of billions of lone, disconnected souls? Therein lies the great quest of our lives. To find, to connect… to hold on. For when our hearts are pure, and our thoughts in line, we are all truly one, capable of repairing our fragile world and creating a universe of infinite possibilities.

Advertisements

Self- confidence

Докато гледах предпоследния епизод за сезона вчера за 3-ти път, нещо ми направи силно впечатление. Къде изчезна активния Питър, кой винаги до сега беше ключов персонаж? Защо вече не е толкова важен като герой и личност?

Силите му вече са действително ограничени, той се промени и като характер, като човек. Ставаше все по- невидим и тих, докато вече почти напълно е избледнял. За сериала си е абсолютен ужас да се губи такъв добронамерен по душа характер… поне по моя преценка. Единствено той до сега няколкократно е доказвал колко е мирен и добър по душа, въпреки всичките грешки, които е правил от глупост и наивност. В този случай мисълта „Пътят към Ада е осеян с добри намерения.“ е напълно уместна, особено ако се замислим как за малко не изпотрепа човечеството с вируса, сляпо вярвайки на Адам.

На Салър никога не му е липсвала самоувреност... до сега.

На Сайлър никога не му е липсвала самоувереност... до сега.

Та защо избледня? Сля се с другите и е просто един от многото! Ами да! Той винаги е искал да е специален, да е уникален, да помага на хората. Казва, че сега не му се дава възможността, защото е принуден да бяга за живота си, но нима това е извинение? За него ? За „най- специалния“, както той сам се нарече веднъж в битката си срещу Сайлър? Липсва му нещо на този характер, нещо което би му дало доста повече сили… във всяко едно отношение!..

Самоувереност. Човешкото качество, което толкова често ни изстрелва в облаците. Не се изисква да имаш „мутирало ДНК“, способност или нещо подобно за да бъдеш активен, добър в това, което правиш. Трябва ти просто малко вяра. Вяра в доброто. Вяра в близките. Вяра в справедливостта, в добрия край… Но преди всичко ти трябва Вярата в себе си! Самоувереността, както и това да си наясно със себе си, ти дават силите да продължиш напред, да продължаваш да правиш това, в което вярваш, дори и никой друг да не споделя мнението ти. Че ти си необикновен, специален! Няма друг като тебе. Не си човека от „стадото“, който мисли и върши нещата като другите…

Да осъзнаеш, че си много по- различен от другите, уникален до доста голяма степен може както да те срине, така и да те извиси нагоре. Зависи от принципите и възгледите ти, а и от конкретния случай. Дали предпочиташ да се отличаваш с качествата си (особено ако са добродетели), или ти е по- лесно да се правиш на друг, на част от потока хора по улицата, с който така желаеш да се слееш… зависи от самия теб. От характера ти.

Вярата в собствените ти възмжности

Вярата в собствените ти възможности

Възможно ли е доверието, което започваш да придобиваш, към себе си, да те върне обратно в играта? Да покажеш на себе си и на другите около теб, че можеш! Да им докажеш, че не си просто някой случайно попаднал на това място. Че си там по причина, и с мисия… с цел, поставена за да промениш света около себе си, по един по- хубав начин. Но това е нещо, което може да бъде видяно само през чистото, искрено, вярващо в доброто сърце на един герой.

„Защото не способностите ги правят герои,

а изборът, който взимат

и делата, които правят!“