Въпрос първи: Кой съм?

Живял някога един цар, който много обичал всички растения и цветя. Една вечер, когато тъкмо се бил завърнал от дълъг път, решил да се разходи из градината край двореца. Помнел, че бил оставил точни нареждания на градинарите си как да се грижат за всяко растение. Но какво било разочарованието му, когато открил, че дърветата, храстите и цветята, много от които бил засадил със собствените си ръце и за които се бил грижил сам, умирали.
Натъжен, царят ги попитал какво им има.
Дъбът му казал, че умира, защото не можел да бъде висок като Бора. Борът агонизирал и се вайкал, задето не можел да ражда грозде като Лозата. Горе на асмата Лозата чезнела от завист, че не можела да цъфти като Розата, а Розата плачела за това, че е лишена от силата на Дъба.
На царя също му се доплакало.
Тогава, в най- отдалечения ъгъл на градината видял множество цветя, раздъфтели във всевъзможни багри, изпълнени с живот и радост.
Царят се приближил и установил, че Фрезиите били по- свежи от всякога.
–          Как така растете толкова свежи, далеч от водостока и вероятно забравени от градинарите ми? – попитал той.
–          Кой знае! – отговорили цветята. – Ние винаги сме предполагали, че когато ни посади, искаше да сме Фрезии. Ако си искал да сме Дъб или Роза, щеше тях да посадиш тук. Тогава решихме, че единствения начин да благодарим на живота, който ни даде, е да бъдем възможно наи-добрите Фрезии… И точно това правим.

 

Сега е твой ред. Тук си, за да дариш уханието си на света, в който си се родил.

Просто се вгледай в себе си.

Разбери кой си и не го забравяй.

Няма възможност да бъдеш друг човек.

Можеш да се радваш на това и да цъфтиш, оросяван от собствената си обич, или можеш да повехнеш, самоосъждайки се да бъдеш нещо друго.

Ти решаваш.

 

Advertisements

„It’s a necеssary evil.“

Angela PetrelliТази фраза се запечата в ума ми след последния епизод… А самата мисъл оставя в мен чувството, че е много вероятно Анджела да е ПРАВА за всичко това!

Родител на две деца със съвсем различни характери и идеали, г-жа Петрели се оказва че е скрила невероятни лъжи от тях. За пореден път. И защо? С каква цел? По нейните думи „За доброто на всички.“ В такъв момент аз поне бих си рекъл „Кой съм аз, че да крия от децата си, от близките си, такива важни неща, ключови за техните решения, преценки, развитие, ценности… като цяло Съдба?! Колкото и лоши и грозни да са нещата, които ще трябва да им съобщя… “ Чудя се… ако аз самия бях на нейното място дали бих постъпил така?

Изричането на безброй лъжи винаги те прави лош. Особено много за този, когото си излъгал. И то най- вече ако ти е бил близък. Най- близките си хора нараняваме най- лесно и най- трудно можем да ги излекуваме от това. А сега някой ще попита за „благородните, белите лъжи“- да излъжеш, за да защитиш някого, за да го предпазиш от зло, от преследване, от най- лошото! Самата Анджела изглежда винаги е осъзнавала тежестта на лъжите и манипулациите, които се е налагало да прави. Но също така е разбирала и нуждата от тях. За да оцелее. За да оцелеят децата й, семейството й, разбиранията й, вида й– този на специалните хора, тези с безкрайни възможности и потенциал, надарените от Бога.

Затриването на документация, заплахите, изтриването на спомени, създаването на тайна организация за защита на света от Специалните, кривнали от правия път, а заедно с това и за защита на специалните от Света и осигуряване на тайното им съществуване сред останалите– ужасно непосилна задача за обикновен човек. Но се сформира тайна група, основана от специални, надарени хора, работещи заедно с „неспециалните“ – Компанията. За всеобщото благо и щастие! Работейки в екипи в стил „Един от нас, един от тях“ успешно в продължение на цели 50 години осигуряват на света защитата и спокойствието, което му е нужно. Но защо вече тази система не действа? Къде беше пролуката, която тя не успя да запълни? Защо имаше толкова много разногласия сред Героите, надарените?

Дали защото изобщо не знаеха за съществуването на тази Компания и целите й? Дали заради личните им разбирания, твърде изкривени от появата на силата им? Дали вината не е в самата Компания, че не ги е подготвила за живота, който им предстои? ….. Каквото и да се питаме, факт е, че съществуват редица от събития, които месеци наред разтърсваха и двата свята- на норманите хора и този на необикновените. Трудно е да се определи чия е вината и кой трябва да бъде съден за нея…

1961 е годината в която 4-ма тийнове застават един до друг, започват живота си наново. Решават да направят редица жертви, да сторят необходимото зло, за да се запази баланса и мира в света. Жертвата на нещо малко за благото на множеството се очаква да е приемливо… като цяло. Убийствата на хора, разрушаването на животи се оказва именно това. Нещо, което трябва да се свърши, за да има мир. Ако имахме възможност да надникнем в паралелен на техния свят- този, който би бил без Компанията най- вероятно щяхме да виждаме войни, преследвания и омраза сред всички хора… Нима това не е по- голямото зло?

Жалкото е че нямаме тази възможност, за да видим вариантите в бъдещето когато ни се налага да взимаме решение. Но Анджела може. Нейните пророчески сънища може да не й показват сигурното бъдеще, но виждането на огромно зло в тях би и дало силата и решението да стори необходимотоЗа едно по- добро бъдеще! За нея, за синовете й, за семейството й, за Света… и за двата свята!

***

Забравяйки нормалния живот, живота, който трябва да води една жена, тази тийнейджърка вече е избрала своя собствен път. И знае жертвите и саможертвите, които трябва да направи. Знае и многото грешки, които ще трябва да поправя. Осъзнава и колко хора ще трябва да излъже, за да постигне целите си. Манипулатор, лъжец, лоша майка, спасителАнджела Петрели!

Мама Петрели в своите младини

Мама Петрели в своите младини