Betrayal and Redemption

hiro-ando1Предателство и изкупление…Честно казано дори не знам как да започна, а темата е толкова широка и е за нещо толкова често срещано в нашия свят…

Да предадеш нечие доверие доста често предизвиква голяма болка. Не физическа, разбира се, но ако ти дойде неочаквано, от някой, който уважаваш и обичаш, е спосона да те съсипе. Може да те промени завинаги и да те измести от сегашния ти път. Като за начало вече се отказваш да вярваш на този човек, после спираш да вярваш лесно на който и да е друг, най- накрая дори и на останалите си близки. Усещаш как си охладнял с времето и не си същия.

Тези дела на приятелите ти, с които са те наранили следва да бъдет разгледани и ако е възможно… да бъдат простени. Казват че „Всеки човек трябва да има доста голямо гробище, в което да заравя грешките на приятелите си.“, защото „Когато създаваш приятелство си закриваш едното око, а за да го запазиш- и двете.“, но винаги „По- лесно е да простиш на врага, отолкото на приятел.“

Не сме били Бог, за да прощаваме, но наистина ли е така? Толкова ли е непосилно понякога да забравиш стореното от близък твой човек? А и често прощаваме, правим го не защото ТРЯБВА, никой не ни задължава- сами сме господари на волята си, но прощаваме и дори забравяме (ако сме достатъчно силни) защото МОЖЕМ, точно защото сами сме си господари!

Болката от предателство не е само в наранения. Когато прегрешилия осъзнае какво е сторил, но е късно да го поправи, най- малкото което може да стори е да си вземе важна поука. Чувството за вина, подобно на това на завист и ревност могат да те довършат, и аз вярвам, че предимно силното чувство на искрена вина може да изпитва към теб само един наистина близък приятел.

Тук може би идва момента да си зададем въпроса „По- добре ли е да се ровим в проблема и да се мъчим да намерим решението му, да го изкореним- всичко с цел да станем по- добри; или да го игнорираме, да избягаме от него, в страх той да не ни погълне съвсем?“ Бих се радвал да чуя мнения по въпроса…

А Изкуплението… е нещо, което не всеки получава. Често ни прощават, за да не загубим приятелството си, но по- важния въпрос е дали ние сме заслужили тази прошка, с какво и дали изобщо ние самите на първо място сме си простили… Защото безусловната прошка, също като безусловната любов, изобщо не е това, което трябва да бъде… peter-nathan

В крайна сметка дали е хубаво да се прощава лесно зависи от случая и конкрения човек… и не смятам, че е кой знае какъв извод изобщо. Но когато виждаме лъжа, измама и предателство, преди да сме готови да дадем опрощението си, трябва да помним, че трябва да го чувстваме, да ни води първо сърцето, а не интересите ни; да помним, че сме свободни хора и че решението зависи само от нас и най- вече да помним, че сме хора, че е човешко да бъркаме и грешим, подведени от едни или други обстоятелства… И ние МОЖЕМ да даваме прошка и снизхождение!

What makes us change?

milo-ventimiglia-heroes

Една подобрена и ... доста променена от обстоятелствата версия на Пийт

Съвсем наскоро водих спор за справедливостта, милосърдието от друга страна, и даването на втори шанс. Господ е свидетел, че има много хора, които се променят коренно, но всеки ли е спосбен на такава промяна, а и всеки ли е способен да прости ?

Ежедневната практика на обикновени хора безпрецедентно ни показва, че хората се променят постоянно- съзнателно или не. И дали към едно цялостно по- добро състояние или към такова, в което те самите са добре, а за другите не им пука. Доста относително, не мислите ли ?

Живота често ни принуждава да изневеряваме на принципите си, да ставаме други хора, дори такива, които понякога ненавиждаме, и в крайна сметка дори се примиряваме до такава степен с това, че започваме да се харесваме… Любов, омраза, болка, различни интереси… доста са факторите, които биха ни изкарали от собствените ни релси за да ни препратят на друг път, първоначално непознат, а след това обиновено все по- желан и лесен. Дилемата остава в това, дали той обаче е правилния?

Това да имаш голяма сила за лошите, за егоистите, винаги е била предимство и нищо повече. Изведнъж започваш да гледаш на собственото си мнение като на закон и си толкова убеден в това, което правиш, че изчезват всякакви други алтернативи, мненията на близките ти избледняват, както и самите им образи в главата ти. Оправдаваш действията си с това, че защитаваш някаква кауза, особено важна за теб! Силата те завладява… и същевременно с това затрива всичко човешко у теб- а именно това да обичаш истински. Толкова си високо в облаците, и си толкова велик и високомерен, че се самозабравяш, чувстваш се недосегаем… Иии… какво става, когато … или АКО изгубиш тези свои предимства- силите, които са те държали в облаците толкова дълго време? Падайки с гръм и трясък на земята, ставайки равен с всички останали, които до скоро си незачитал и игнорирал, дори наранявал… ти се връщаш в своя коловоз, и ако имаш късмет и верни и истински близки хора- приятели и семейство, получаваш втори шанс, заедно с възможността да поправиш грешките си.

Прошката към близък, обърнал ви гръб в миналото, наранявал ви многократно, разочаровал  ви с надменното си и недосегаемо поведение винаги се оказва по- лесна от тази към непознатия за нас човек. Нужна е голяма човечност и разбиране- неща на които аз самия не мисля, че съм способен, особено ако знам, че е наранен по какъвто и да е начин мой приятел или роднина!

В заключение ще споделя впечатленията си по наскорошната песен на Jistin and T.I. – Dead and Gone и то най- вече от припева:

I’ve been travelin’ on this road to long
Just trying to find my way back home
The old me is dead and gone… dead and gone…

Често се губим по пътя към дома- мястото където някой мисли за нас. Важното е никога да не се отказваме от търсенето му, да дирим правилното си обкръжение, истинските приятели и като цяло мястото, където принадлежим. Жалкото е, когато в търсенето му изгубим себе си, не успеем да се преодолеем и така изчезваме от лицето на земята в онзи вид и с онези емоции, истинските ни, с които биха ни харесали там, където трябва да сме…

И все пак емоцията и правилното й съчетване с разума ни прави най- уникалните същества на тази планета. В много от нас едното надделява над другото- едни от нас действат неразумно и прибързано, а други безсърдечно и грубо. И именно тези ни действия понякога ни карат да се променяме и да кривваме от собствения си „правилен път“.