Betrayal and Redemption

hiro-ando1Предателство и изкупление…Честно казано дори не знам как да започна, а темата е толкова широка и е за нещо толкова често срещано в нашия свят…

Да предадеш нечие доверие доста често предизвиква голяма болка. Не физическа, разбира се, но ако ти дойде неочаквано, от някой, който уважаваш и обичаш, е спосона да те съсипе. Може да те промени завинаги и да те измести от сегашния ти път. Като за начало вече се отказваш да вярваш на този човек, после спираш да вярваш лесно на който и да е друг, най- накрая дори и на останалите си близки. Усещаш как си охладнял с времето и не си същия.

Тези дела на приятелите ти, с които са те наранили следва да бъдет разгледани и ако е възможно… да бъдат простени. Казват че „Всеки човек трябва да има доста голямо гробище, в което да заравя грешките на приятелите си.“, защото „Когато създаваш приятелство си закриваш едното око, а за да го запазиш- и двете.“, но винаги „По- лесно е да простиш на врага, отолкото на приятел.“

Не сме били Бог, за да прощаваме, но наистина ли е така? Толкова ли е непосилно понякога да забравиш стореното от близък твой човек? А и често прощаваме, правим го не защото ТРЯБВА, никой не ни задължава- сами сме господари на волята си, но прощаваме и дори забравяме (ако сме достатъчно силни) защото МОЖЕМ, точно защото сами сме си господари!

Болката от предателство не е само в наранения. Когато прегрешилия осъзнае какво е сторил, но е късно да го поправи, най- малкото което може да стори е да си вземе важна поука. Чувството за вина, подобно на това на завист и ревност могат да те довършат, и аз вярвам, че предимно силното чувство на искрена вина може да изпитва към теб само един наистина близък приятел.

Тук може би идва момента да си зададем въпроса „По- добре ли е да се ровим в проблема и да се мъчим да намерим решението му, да го изкореним- всичко с цел да станем по- добри; или да го игнорираме, да избягаме от него, в страх той да не ни погълне съвсем?“ Бих се радвал да чуя мнения по въпроса…

А Изкуплението… е нещо, което не всеки получава. Често ни прощават, за да не загубим приятелството си, но по- важния въпрос е дали ние сме заслужили тази прошка, с какво и дали изобщо ние самите на първо място сме си простили… Защото безусловната прошка, също като безусловната любов, изобщо не е това, което трябва да бъде… peter-nathan

В крайна сметка дали е хубаво да се прощава лесно зависи от случая и конкрения човек… и не смятам, че е кой знае какъв извод изобщо. Но когато виждаме лъжа, измама и предателство, преди да сме готови да дадем опрощението си, трябва да помним, че трябва да го чувстваме, да ни води първо сърцето, а не интересите ни; да помним, че сме свободни хора и че решението зависи само от нас и най- вече да помним, че сме хора, че е човешко да бъркаме и грешим, подведени от едни или други обстоятелства… И ние МОЖЕМ да даваме прошка и снизхождение!

Advertisements