We are responsible, we are…

"Помни Питър, че с голямата сила, идва и голямата отговорност!"

"Помни Питър, че с голямата сила, идва и голямата отговорност!"

От край време чичо Бен ни е научил, че… „С голямата сила идва и голямата отговорност!“ И то точно тази отговорност как ще използваш таланта, силата си, за какви цели и при какви обстоятелства е това, което различава и разграничава героите и злодеите в техния свят.

В Heroes нещата не седят кой знае колко различно, макар тази тема да не е засегната толкова явно както в известните ни от детските години анимации и други подобни филмчета. Силата която получават „героите“ както ги стресира и в началото дори плаши, в последствие им отваря очите за огромните възможности, които им дава този потенциал. Но отговорността какво предназначение да им намерят си остава съвсем тяхна.

Но да оставим Героите настрана. Какво става с нас, в нашия свят? И при нас има хора с голяма сила, големи възможности, което срещаме все по- често в лицето на богатите и червиви от пари хора. Отговорността за какво да дадат парите си е тяхна. Могат да помогнат на слабите, бедните, страдащите, но това винаги си е едната страна на медала. Както казват „И на най- богатия човек не му стигат пари– било то за да си купи нов апартамент, нов хотел, нова кола?..“ И нещата наистина изглеждат така… Вместо да подадат ръка на нуждаещите се, богаташчетата се самозабравят, отделят се в своя собствен свят на паричие и съвършенство, където бедните хора и семейства са просто като туморчета в системата.

Но има нещо особено тук. Внезапно забогателите забравят какви са бели допреди секунда, но тези, трупали богатството си с мъка и много труд, силата която придобиват не ги покварява!.. – като погледнат към хората, в чието лице виждат себе си преди години, са готови да подадат ръка, защото помнят и не забравят как преди време са имали нужда точно така някой да им подаде ръка, да им помогне! И така… thay make the difference!

Прекалено много време отделих на силата на парите и отговорността за използването им. Нима няма и други неща, които дават сила на хората? Възможност да се борят? Силата на единството и работата в екип също е нещо, което може да направи разлика! Но за такава сила наистина се изисква голяма цел, обща, важна… както вече бях говорил в едни други мои статии. Тогава отговорността, която пада върху нас е още по- голяма. И я поемаме всички. Няма единичен виновник, всички сме отговорни…

Сила… Нима не се стремим към това всички ? Всеки от нас ? За да живеем щастливо, пълноценно и най- вече все по- малко зависими трябва да сме силни! Да имаме сила на волята, на душата, на тялото… дори и на портфейла… Можем да я изразим в много неща, както споменахме вече в пари, екипна работа… какво друго ли? Кажете вие 🙂

***

В края на статията ще ви припомня една песен на Ana Johnsson- We Are. Тя е от саундтрак-а на филма Spiderman 2 и има доста общо с темата и е причината да се замисля и да напиша поста. На вашето внимание- официалния клип и текста на песента 🙂

See the devil on the doorstep now (my oh my)
Telling everybody oh just how to live their lives
Sliding down the information highway
Buying in just like a bunch of fools
Time is ticking and we can’t go back (my oh my)

What about the world today
What about the place that we call home
We’ve never been so many
And we’ve never been so alone

[Chorus]
You keep watching from your picket fence
You keep talking but it makes no sense
You say we’re not responsible
But we are, we are
You wash your hands and come out clean
Fail to recognise the enemies within
You say we’re not responsible
But we are, we are, we are, we are

One step forward making two steps back (my oh my)
Riding piggy on the bad boys back for life
Lining up for the grand illusion
No answers for no questions asked
Lining up for the execution
Without knowing why

[Chorus]
You keep watching from your picket fence
You keep talking but it makes no sense
You say we’re not responsible
But we are, we are
You wash your hands and come out clean
Fail to recognise the enemies within
You say we’re not responsible
But we are, we are, we are, we are

It’s all about power then
Take control
Breaking the rule
Breaking the soul
They suck us dry till there’s nothing left
My oh my, my oh my

What about the world today
What about the place that we call home
We’ ve never been so many
And we’ve never been so alone….

So alone

[Chorus]
You keep watching from your picket fence
You keep talking but it makes no sense
You say we’re not responsible
But we are, we are
You wash your hands and come out clean
Fail to recognise the enemies within
You say we’re not responsible
But we are, we are, we are, we are

It’s all about power then (we are)
Take control (we are)
Breaking the rule (we are, we are)
Breaking the soul (we are)
They suck us dry till there’s nothing left (we are, we are)
My oh my, my oh my

We are
We are (its all )
We are
We are, we are (take control)
We are
We are
It’s all about power
Then take control


Advertisements

People and(versus) treir Nature

SylarOn the sixth day, God created Man in his own image. Now it’s up to us to figure it all out. Right… wrong… good… evil. In each of us is the capacity to decide what drives our actions. So what is it, then, that makes some choose selflessness, the need to devote themselves to something greater, while others know only self-interest, isolating themselves in a world of their own making? Some seek love, even if unrequited, while others are driven by fear and betrayal. There are those who see their choices as dark proof of God’s absence while others follow a path of noble destiny. But in the end, good, evil, right or wrong… what we choose is never what we really need. For that is the ultimate cosmic joke. The real gift that God has left behind.

Според Библията сме създадени по божествен образ и подобие. Доста относително, не мислите ли? Ако погледнем на Господ като върховната форма на живот… т.е. дори и форма на живот отвъд всякакви граници, до каква степен нашето „подобие“ достига неговата недостижима и върховна божественост?

Доста от нас се мъчат да избягат от природата си- да станат други хора, да изневерят на себе си като характер, личност и ценности. Иииии… в крайна сметка често пак се завръщаме там, откъдето сме тръгнали. В Heroes нещата седят по по- особен начин- откриваме, че освен природно надарените, родените с дарба, способност, сила- вие си изберете, съществуват и така наречените „синтетични“ способности. Звучи може би доста сложно на първо време, но това далеч не е така- това са именно тези дарби, които са били „подарени“ или просто „дадени“ на притежателя си чрез инжектиране на серум. И ето тук се достига до дилемата- кой и как решава да се прави на Господ и да взима такива решения- кой каква способност да има и за какви цели би я използвал? Това разбирате далеч не е като да подариш на някой някакъв предмет например- такъв „подарък“ със или без съгласието на индивида ще промени живота му изцяло.

От пръв поглед всеки би искал нещо такова- било то да бъде роден с него или да му е придадено в последствие. Аз самия бих искал да владея телекинеза- доста практична способност все пак, но разбира се съвсем друг въпрос би било дали бих я заслужявал и как бих я употребявал. Но стига примери. Играта на генното инжинерство с хората в днешно време доста често се взима като „изследване на хората под лупа, като лабораторни мишки“. Та хората ежедневно си правят пластични операции за да си подобряват външния вид, защо хирурзите и учените да не си поиграят да измислят нещо и за самата физика и дори душата? По мое лично мнение си е въпрос на време това да вземе да се търси и прилага масово- за да станем по- добри хора : )

И все пак правилно ли е това? Да се преустройваме така, както на нас да ни е удобно, пренебрегвайки божественото влияние и дадености. Стремим се към божественото все по- често- кой използвайки пари и материални богатства, считайки че това го прави по- недостижим и силен; кой осъвършенствайки характера си, мисълта и емоцията си, подлагайки ги всичките на резброй тестове ежедневно- просто ситуации, от всяка, от които извлича най- важното- поука, както за собтвените си действия и характер, така и за обграждащия го свят.  Но да бъркаме дълбоко в същността си… по този начин- чрез използване на химикали и всевъзможни химии, за да станем по- добри същества, без значение за подбудите и целите, които имаме, това за мен самия не изглежда правилно.

Ако искаме да станем по- силни, ако това е нашия мотив то първо би трябвало да осъзнаем, че и без да сме специални или супер надарени, нашите намерения и решения са това, което ни дава сила и решителност в избрания момент.

Ако богатството е това, което копнеем, нека първо се отделим от материалните нужди и да поставим емоционалните и тези на съзнанието първи- това е истинския начин за богат живот.

И… ако живеем за да помагаме, не са ни нужни специални способности, за да сме герои. Просто трябва да вярваме силно в целите си и да не губим никога желанието, което ни води, да не се оставяме да бъдем подведени и отклонени от избрания път на доблестта и добротата.

peterThere is good and there is evil… right and wrong… heroes and villains. And if we’re blessed with wisdom, then there are glimpses between the cracks of each where light streams through. We wait in silence for these times when sense can be made… when meaningless existence comes into focus, and our purpose presents itself. And if we have the strength to be honest, then what we find there staring back at us is our own reflection, bearing witness to the duality of life. That each of us is capable of both the dark and the light… of good and evil… of either, of all. And destiny, while marching ever in our direction, can be rerouted by the choices we make. By the love we hold onto and the promises we keep.