The Right of Reckoning

Преди няма и 2 минути гледах следното клипче в родния ни vbox7 …

Толкова ли е яко? Сигурно се чувстваш на върха на пирамидата, шом в ръцете си държиш пистолет. Безсмъртен? Божествен? Пф… Жалко е… И къде ти отива независимостта, уникалността и „безсмъртието„, когато осъзнаеш, че практически всеки един твой приятел, другар, съсед, враг може по същия тоя достъпен и лесен начин да се сдобие с тази „неуяавимост“ …

Но не за оръжията съм се заел да пиша. Те са просто оръдие на желанията и чувствата на хората.Веднъж осъзнаем ли, че има по- лесен начин, повечето от нас предпочитат него, вместо да сторят каквото е редно. Това да гръмнеш някой защото „не те кефи“ или те е погледнал накриво, сам да търсиш правосъдие (?!), ако изобщо това безумие, погледнато от гледната точка на извършителя може да се нарече „правосъдие“, и да не те вълнува нищо друго. Кой ти дава изобщо правото да убиваш? Кой си ти, че да решаваш кой да живее и кой не?

SylarНе можем да се оставим да ни погълне силата на тези „оръжия“, били те огнестрелни, били във формата на способности, както е в Heroes света… Супер голяма отговорност е това! Било то телекенеза, летене… пистолет или нож. Предимствата и привилегиите, които ти дава то са големи, но как и за какво би ги използвал, си зависи само от теб.

Все пак сме създадени и живеем не за да убиваме, а за да подобряваме света, да постигаме повече… по един или друг начин. И ето тук и това ни различава като хора помежду нас самите.

В края на статията искам да споделя с вас една мисъл,  по чиято тема съвсем скоро смятам да обогатя блога си с още един пост…

„Светът не може да се подобри от песимисти и циници, ограничени от очевидната реалност, светът може да се подобри само от мечтатели, които виждат една по-добра реалност и се стремят да я постигнат.“

***

И така… дали ще мечтаем или ще приемем реалността такава каквато е, ще се примирим с това, което виждаме и чуваме, или напротив- зависи от нас. Но не можем да направим нищичко, ако нямаме вяра в себе си, във възможностите си… А всеки трябва да вярва… в нещо важно за него, което да го стимулира и да му дава насоки… за да твори добро, да дава и защитава живот, а не да го погубва!

We are responsible, we are…

"Помни Питър, че с голямата сила, идва и голямата отговорност!"

"Помни Питър, че с голямата сила, идва и голямата отговорност!"

От край време чичо Бен ни е научил, че… „С голямата сила идва и голямата отговорност!“ И то точно тази отговорност как ще използваш таланта, силата си, за какви цели и при какви обстоятелства е това, което различава и разграничава героите и злодеите в техния свят.

В Heroes нещата не седят кой знае колко различно, макар тази тема да не е засегната толкова явно както в известните ни от детските години анимации и други подобни филмчета. Силата която получават „героите“ както ги стресира и в началото дори плаши, в последствие им отваря очите за огромните възможности, които им дава този потенциал. Но отговорността какво предназначение да им намерят си остава съвсем тяхна.

Но да оставим Героите настрана. Какво става с нас, в нашия свят? И при нас има хора с голяма сила, големи възможности, което срещаме все по- често в лицето на богатите и червиви от пари хора. Отговорността за какво да дадат парите си е тяхна. Могат да помогнат на слабите, бедните, страдащите, но това винаги си е едната страна на медала. Както казват „И на най- богатия човек не му стигат пари– било то за да си купи нов апартамент, нов хотел, нова кола?..“ И нещата наистина изглеждат така… Вместо да подадат ръка на нуждаещите се, богаташчетата се самозабравят, отделят се в своя собствен свят на паричие и съвършенство, където бедните хора и семейства са просто като туморчета в системата.

Но има нещо особено тук. Внезапно забогателите забравят какви са бели допреди секунда, но тези, трупали богатството си с мъка и много труд, силата която придобиват не ги покварява!.. – като погледнат към хората, в чието лице виждат себе си преди години, са готови да подадат ръка, защото помнят и не забравят как преди време са имали нужда точно така някой да им подаде ръка, да им помогне! И така… thay make the difference!

Прекалено много време отделих на силата на парите и отговорността за използването им. Нима няма и други неща, които дават сила на хората? Възможност да се борят? Силата на единството и работата в екип също е нещо, което може да направи разлика! Но за такава сила наистина се изисква голяма цел, обща, важна… както вече бях говорил в едни други мои статии. Тогава отговорността, която пада върху нас е още по- голяма. И я поемаме всички. Няма единичен виновник, всички сме отговорни…

Сила… Нима не се стремим към това всички ? Всеки от нас ? За да живеем щастливо, пълноценно и най- вече все по- малко зависими трябва да сме силни! Да имаме сила на волята, на душата, на тялото… дори и на портфейла… Можем да я изразим в много неща, както споменахме вече в пари, екипна работа… какво друго ли? Кажете вие 🙂

***

В края на статията ще ви припомня една песен на Ana Johnsson- We Are. Тя е от саундтрак-а на филма Spiderman 2 и има доста общо с темата и е причината да се замисля и да напиша поста. На вашето внимание- официалния клип и текста на песента 🙂

See the devil on the doorstep now (my oh my)
Telling everybody oh just how to live their lives
Sliding down the information highway
Buying in just like a bunch of fools
Time is ticking and we can’t go back (my oh my)

What about the world today
What about the place that we call home
We’ve never been so many
And we’ve never been so alone

[Chorus]
You keep watching from your picket fence
You keep talking but it makes no sense
You say we’re not responsible
But we are, we are
You wash your hands and come out clean
Fail to recognise the enemies within
You say we’re not responsible
But we are, we are, we are, we are

One step forward making two steps back (my oh my)
Riding piggy on the bad boys back for life
Lining up for the grand illusion
No answers for no questions asked
Lining up for the execution
Without knowing why

[Chorus]
You keep watching from your picket fence
You keep talking but it makes no sense
You say we’re not responsible
But we are, we are
You wash your hands and come out clean
Fail to recognise the enemies within
You say we’re not responsible
But we are, we are, we are, we are

It’s all about power then
Take control
Breaking the rule
Breaking the soul
They suck us dry till there’s nothing left
My oh my, my oh my

What about the world today
What about the place that we call home
We’ ve never been so many
And we’ve never been so alone….

So alone

[Chorus]
You keep watching from your picket fence
You keep talking but it makes no sense
You say we’re not responsible
But we are, we are
You wash your hands and come out clean
Fail to recognise the enemies within
You say we’re not responsible
But we are, we are, we are, we are

It’s all about power then (we are)
Take control (we are)
Breaking the rule (we are, we are)
Breaking the soul (we are)
They suck us dry till there’s nothing left (we are, we are)
My oh my, my oh my

We are
We are (its all )
We are
We are, we are (take control)
We are
We are
It’s all about power
Then take control