Together…

We all long to belongHands together
We all need to be needed
Loneliness is our disease
Still we bite the hand that feeds
Where did we go wrong
Insecure and self-sufficient
Building up walls instead of bridges

Let our lonely hearts collide
We’re made to live this life
Together
Together
Reach across this great divide
Cuz standing side by side is better
Together

All the pride we defend
Teaches us to pretend
Like we can make it on our own
But we were never made to walk alone

Let the lines between us disappear
It starts now
It starts here
Yeah

Това е текста към вече далеч не безисвестната песен за Heroes обществото Krystal Meyers – Together. Безусловно подчертава замисъла на така наречения 4-ти Volume (том) Fugitives. За нашите герои единсвения начин за оцеляване е това да действат заедно и както се казва в промото на първия епизод от тома… „Те ще открият, че най- страхотната супер сила е… това да работят заедно!“

Но нека погледнем по- дълбоко в смисъла на самата песен. Още съзирайки първите 2 реда нещо в нас сякаш щъква:

We all long to belong
We all need to be needed

Мен лично веднага ме накара да се замисля: “ Ако сме създадени за да си помагаме и да бъдем нужни на другите, защо все по- често се стремим към независимост и самостоятелност? “ Не ми беше лесно да стигна до отговора, но той не се оказа толкова голям и завъртян, колкото предполагах да се окаже: „Просто така би му било по- лесно на всеки… ако е сам, когато няма кой друг да му се бърка, да го командва, да направлява живота му…“ И все пак постигането на тази цел далеч не е лесно. Да не говорим, че дори това реално погледнато изглежда невъзможно- родителите, приятелите, кварталния магазинер, финансовата криза, правителството, въздуха който дишаме…. Всички сме зависими от тези неща и няма начин да ги пренебрегнем или подчиним… или поне не напълно.

Така действително все по- често градим стени, отколкото мостове, като не осъзнаваме, че колкото повече приятели и хора, готови да се борят за нашата кауза имаме на този свят, толкова по- близо сме до едно по- добро и пълноцено съществуване. И ето тук сме тези от нас, признали че им е непосилно да се справят сами в този свят, оставяйки се да се носим заедно с хората, които мислят като нас се отправяме заедно към по- светло бъдеще.

All the pride we defend
Teaches us to pretend
Like we can make it on our own
But we were never made to walk alone

За хората с отворен ум това звучи доста достоверно и просто- ако трябваше да живеем самосотятелно и независимо, ако бяхме създадени да живеем сам- сами, нямаше да съществуваме в общ свят, „борейки се“ един с друг за постигане на единство или напротив- независимост.

А ние си помогаме един на друг постоянно, дори много често другия да не го осъзнава. Дори когато близък ни предаде или се държи студено с нас, ако погледнем положително на нещата той ни учи да сме по- студени и ние, в добрия смисъл разбира се, не чак толкова наивни и глупаво раздаващи се на света, а ни връща в реалността и така ставаме по- достойни за съществуване хора, по- уважавани и зачитани.
И в крайна сметка няма нищо по- хубаво и красиво от това, да действаш заедно с приятелите, със семейството, с любимия човек, да живееш за тях, да се учиш от тях, да се забавляваш и плачеш, да им даваш от каквото имаш нужда… и най- важното- да получаваш същото в замяна. Карма… 🙂

heroes-trust-and-blood-fab-five

Героите правят планове ЗАЕДНО