Unique

Godsend SymbolThere are nearly seven billion people on this planet. Each one, unique, different. What are the chances of that? And why? Is it simply biology, physiology that determines this diversity? A collection of thoughts, memories, experiences that carve out our own special place? Or is it something more than this? Perhaps there’s a master plan that drives the randomness of creation. Something unknowable that dwells in the soul, and presents each one of us with a unique set of challenges that will help us discover who we really are.

„Неповторим“, „единствен“, „незаменим“, „уникален“… Това е да си човек. Няма друг който да изглежда като теб, да има същия глас като теб, да мисли като теб, и най- важното- да чувства като теб. Може да срещнеш някой с подобна на твоята физика, начин на мислене и възприятие на нещата около него, но това си остават отделни разделени случаи. Своя точен двойник няма да срещнеш никъде, и най- вероятно… никога. Ти си уникален. И аз и ти, и съседа отсреща също. Всички сме неповторими :]

Някои се правят на луди и на каквито не са, само и само за да се отличат от другите, да са „по- уникални“, както каза един приятел в чата съвсем наскоро 😛 Но други са родени с това… качество (?). Да могат да направят разлика, да променят нещо.  Да наложат визията си за света пред останалите. Но това винаги е нож с 2 остриета. Нейтън се опита. Сайлър също… Всеки по неговия си начин. За щастие и 2-та се оказаха неуспешни… за сега.

Да си различен и неповторим е както хубаво, така може да се окаже и доста кофти положение… Хубаво е да знаеш колко си специален, че няма друг като тебе, особено ако става дума за дадена област, но е лошо, когато те отхвърлят от обществото… Било то да си обратен, с по- различно мислене от това на мейнстрийма, да не говорим какви могат да са последиците ако се откроиш с някаква свръхестествена способност пред близките си и обществото. Може би и заради това повечето „различни“ предпочитат да остават, както казват американците, „под радара“- да се сливат с потока на улицата и в магазина, тайно криейки същността си от света. Нищо че така не са себе си…По- лесното решение, а дали е правилното, всеки поотделно знае сам за себе си.

Интересна е съпоставяемостта м/у уникалните. Кой е по- уникален? Кой е по- добър в това, което прави? Мотивите, увереността и вътрешните ни сили са тези, които важат и дават резултата. Сай и Пийт пак бяха решаващите за развръзката на всичко… Съревнованието им в защита както на собствените им възгледи, така и сякаш на тези на фракциите на Доброто и Злото все по- явно се превръща в епична… „Доброто винаги побеждава Злото.“ „Светлината е по- силна от Тъмнината.“ Дори и така да е нямаше никога да можем да оценим хубавото, което ни се случва, ако го нямаше грозното и неприятното по света, нямаше да виждаме светлината в края на тунела и надеждата, ако не беше тъмнината и проблемите, които имахме. That’s the great Grand Design. И винаги когато едното нараства, другото се надига за да го потисне и изравни. Когато силите на Сайлър надвишат позволят позволеното и той застраши невинни, се намесват другите, които поотделно може да са слаби, но заедно правят разликата и силата, нужна за да бъде победено Злото, в лицето на Сайлър. За да се запази баланса…

Заедно сме толкова различни части от една голяма машина. Машина, която не може да работи без всичките си компоненти. Но заедно сме голяма сила. Допълваме се, поправяме се и се балансираме. Където е имало лошо, там ще има и добро. И обратно. Безкрайния кръговрат. Истината за живота. Единството… на многообразието :]

Питър си отдъхва след като за пореден път, като една единствена брънка от цялото, успява да спре Злото

Питър, като една единствена брънка от целия механизъм, си отдъхва след като за пореден път се е спречкал със Сайлър

***

We are all connected. Joined together by invisible flame. Infinite in its potential, and fragile in its design. Yet while connected, we are also merely individuals. Empty vessels to be filled with infinite possibilities. An assortment of thoughts, beliefs. A collection of disjointed memories and experiences. Can I be me without these? Can you be you? And if this invisible threat that holds us together were to sever, to cease… what then? What will become of billions of lone, disconnected souls? Therein lies the great quest of our lives. To find, to connect… to hold on. For when our hearts are pure, and our thoughts in line, we are all truly one, capable of repairing our fragile world and creating a universe of infinite possibilities.

Betrayal and Redemption

hiro-ando1Предателство и изкупление…Честно казано дори не знам как да започна, а темата е толкова широка и е за нещо толкова често срещано в нашия свят…

Да предадеш нечие доверие доста често предизвиква голяма болка. Не физическа, разбира се, но ако ти дойде неочаквано, от някой, който уважаваш и обичаш, е спосона да те съсипе. Може да те промени завинаги и да те измести от сегашния ти път. Като за начало вече се отказваш да вярваш на този човек, после спираш да вярваш лесно на който и да е друг, най- накрая дори и на останалите си близки. Усещаш как си охладнял с времето и не си същия.

Тези дела на приятелите ти, с които са те наранили следва да бъдет разгледани и ако е възможно… да бъдат простени. Казват че „Всеки човек трябва да има доста голямо гробище, в което да заравя грешките на приятелите си.“, защото „Когато създаваш приятелство си закриваш едното око, а за да го запазиш- и двете.“, но винаги „По- лесно е да простиш на врага, отолкото на приятел.“

Не сме били Бог, за да прощаваме, но наистина ли е така? Толкова ли е непосилно понякога да забравиш стореното от близък твой човек? А и често прощаваме, правим го не защото ТРЯБВА, никой не ни задължава- сами сме господари на волята си, но прощаваме и дори забравяме (ако сме достатъчно силни) защото МОЖЕМ, точно защото сами сме си господари!

Болката от предателство не е само в наранения. Когато прегрешилия осъзнае какво е сторил, но е късно да го поправи, най- малкото което може да стори е да си вземе важна поука. Чувството за вина, подобно на това на завист и ревност могат да те довършат, и аз вярвам, че предимно силното чувство на искрена вина може да изпитва към теб само един наистина близък приятел.

Тук може би идва момента да си зададем въпроса „По- добре ли е да се ровим в проблема и да се мъчим да намерим решението му, да го изкореним- всичко с цел да станем по- добри; или да го игнорираме, да избягаме от него, в страх той да не ни погълне съвсем?“ Бих се радвал да чуя мнения по въпроса…

А Изкуплението… е нещо, което не всеки получава. Често ни прощават, за да не загубим приятелството си, но по- важния въпрос е дали ние сме заслужили тази прошка, с какво и дали изобщо ние самите на първо място сме си простили… Защото безусловната прошка, също като безусловната любов, изобщо не е това, което трябва да бъде… peter-nathan

В крайна сметка дали е хубаво да се прощава лесно зависи от случая и конкрения човек… и не смятам, че е кой знае какъв извод изобщо. Но когато виждаме лъжа, измама и предателство, преди да сме готови да дадем опрощението си, трябва да помним, че трябва да го чувстваме, да ни води първо сърцето, а не интересите ни; да помним, че сме свободни хора и че решението зависи само от нас и най- вече да помним, че сме хора, че е човешко да бъркаме и грешим, подведени от едни или други обстоятелства… И ние МОЖЕМ да даваме прошка и снизхождение!