What about now???

Краткия ми пост тази вечер цели да представи следния клип. Моля, заповядайте.

(След кратък тест и преглед на поста установих, че изглежда клипчето на песента на Daughtry не може да се гледа от блога. Съжелявам за неудобството, ще се наложи който иска да го гледа, да го направи директно от Youtube.)

Чувствате ли нещо? Мъка? Вина? Радост? Мен винаги ме разчувства като го гледам…

Уважаеми Читателю… Щом си гледал този клип и разбираш езика на който се пее и е писано в него, ти НЯМАШ право да се оплакваш. Просто… НЯМАШ!!!

Виж тези хора… Не искаш ли да им помогнеш? Не ти ли е мъчно за тях? Не се ли чувстваш може би някак си виновен за това, че живееш така добре, четеш този пост, някъде на топло, докато те страдат без лекарства и домове? Гледайки клипа не се ли чувстваш поне малко щастливец за живота, който водиш? За условията в които живееш?

Ще Ти кажа само, че ако не успяваш да се справиш с това което имаш, то Ти не заслужаваш нищо по- различно от това, което получаваш. Не се жалвай, справяй се сам и подавай ръка на този, който се нуждае. Може да съм наивен, и глупав, и прекален оптимист, но ИСКАМ да вярвам, че ЛЮБОВТА, ДОБРОТАТА, КРАСИВИЯ ЖЕСТ СА ЗАРАЗНИ!!!

Ти вярваш ли? Искаш ли това да е така? Ами давай 🙂 Ти си! Бъди ПРОМЯНАТА в света…

Уроци, уроци…

Световноизвестният психолог и писател Хорхе Букай

И аз като всеки умствено стабилно (че и нестабилно…) Боже чадо, ежедневно се уча. Както „моя човек“ Хорхе Букай казва в „Нека ти разкажа“ (книга, която всеки харесващ психоанализата и това защо вършим дадени неща според реакциите си, трябва да прочете!!!) дори той продължава да се учи и до ден днешен. Преминавал е през различни желания и терзания, за да стане това, което е днес. Всеки човек трябва да върви яко напред, най- вече собразявайки се със сегашните си желания, отколкото с тези на стадото.

Мисля по същия начин и смея да кажа, че почти всеки с който съм се срещнал през живота си през последните години, е имал много важна роля във формирането на характера ми. Всеки ми е давал ценен урок или поука, трупал съм впечатление след впечатление, за да се обогатявам. И излизайки от его- манията си, искам да споделя с Теб, Читателю, няколко ценни урока, които съм научил до сега. Много са клиширани, но са пропити с потта и кръвта на собствения опит. Убедил съм се, че много от нас „знаят това…“, но малко го осъзнават дори след като го изпитат на собствен гръб. Та… Ти може да не се поучиш от тях, но въпреки всичко… прочети. Може да са ти от полза и на Теб!

Има още

Self- Sacrifice

Peter Petrelli paramedicСаможертвата… нещо, което човек прави без да мисли. Когато вижда, че положението е безнадеждно и само едно бещо би променило нещата. Но стига приказки. Имам в предвид „fairytales“. Кой изобщо и за кого е готов да се пожертва?

В наше време, в нашия свят всъщност има много хора готови да се пожертват, да умрат за някого… Просто защото го чувстват. Но в крайна сметка се обажда човешкия разум с въпроса : „А този човек заслужава ли такава саможертва от наша страна?“ И разума обикновено надделява. При повечето. The most often corrupted human mind…

Един добър friend of mine ме накара да се замисля над въпроса… „Дали да умреш за някого е по-добре за теб самия или за него?“ Честно казано не ми беше и хрумвал! Изглежда лесен на пръв поглед, но я се замислете за алтернативите:

В първия случай не правиш нужното и губиш изключително важен за теб човек. Това е неговия край като човек или поне като такъв, какъвто е бил и си го помнил… Изглежда каквото си направил не е било достатъчно за да го спасиш. Започваш да се самообвиняваш и да скърбиш за загубения другар, което те съсипва.

От друга страна- жертваш се. Вече не си това, което си бил. Приятеля ти остава жив, здрав, човек. Но сега той е в твоите обувки. Обвинява себе си и се жалва за изгубения приятел- теб,който си дал себе си в тази неравна борба, за да запазип него. Или за да избегнеш последствията от „вариант 1“ ? Хм… Интересно нали?

И в 2-та случая всеки губи много. Джоузеф Забара е казал „Приятелството е едно сърце в две тела.“ Доста като „любов“ звучи, нали? Но нека се съгласим с човека. Умре ли едната половина от това сърце, другата скърби… и кърви. Но с времето всичко се лекува 🙂

Ами саможертвата без причина? Напразната саможертва? Малко са нещата, които бих казал, че са толкова жалки колкото това. Да дадеш себе си незаслужено, за някаква… кауза, която не си струва. За човек, който не само че не го заслужава и не би го оценил, но и не би направил разлика от това какво е със или без твоето дело.

***

Не живеем в свят на герои… Казваме доста често неща за които после съжеляваме и още по- често НЕ казваме неща, за което по- късно ни е яд. Живеем в свят на интереси и пари и все по- малко в свят на хора и на емоции. Рядко се разбираме, защото се мъчим да схванем смисъла в това, което казва другия. Слушаме с ушите си, а не със сърцето си. В крайна сметка всеки може да му се втълпи нещо, да бъде препрограмиран, но никой не може да му отнеме правото да чувства това, което сърцето му чувства, освен ако самия той не пожелае. И да мразиш, когато ти казват истината е човешко… не сме роботи. Не можеш да се сърдиш на някого, че ти казва истината, ако го казва с добри намерения. Но въпреки това го правиш. Обиден си и не искаш да го погледнеш, макар разума да ти говори друго. It’s called HUMANITY! Също като чувството за самосъхранение и това да пазиш близките си… Баланс му е майката! 🙂 Правилен отговор за достигане до решението няма. Има само ТВОЯ отговор!

Никак не е лесно и обикновено картинката изглежда точно като тази.

Никак не е лесно и обикновено положението е точно като на картинката.

Mind and Heart

Да сте се замисляли кое ни дава сила? Кое ни кара да се стремим към целите, които сме си поставили и дори, защо изобщо си го поставяме? Дали Разумът ни е по- велик от Чувствата, които изпитваме? Има ли баланс между тях двете?

В Heroes нещата са представени елементарно просто. Самият хормон от който Мохиндър откри, че се влияят способностите и са свързани е адреналина. Следователно, когато си превъзбуден, надъхан, ядосан, или пък много влюбен- възможностите ти се усилват. С няколко приказки- емоцията е ключа към силите ти. Но къде е мястото на разума в цялата работа? Ако не разбираш какво правиш, защо го правиш и не разбираш цялостния смисъл… нещата излизат от контрол. Колкото и сила да ти дава сърцето, започваш да губиш контрол… да нараняваш тези, които най- малко искаш, че дори и себе си! Естествено… без да го осъзнаваш… И ето как малко по малко навлязохме в темата за реалния живот…

image_293823

Мрачния и сериозен Питър

Казаното по- горе важи в пълна сила и за нашето ежедневие. Контрола над емоцията е нещо, за което аз самия винаги съм завиждал. Като всяко нещо в големи количества и това също дава негативните си последици. Безразумните действия често могат да доведат до собственото ти страдание, да не говорим за това на близките и тези на които държиш и обичаш. Макар чувствата, непокътнати от любовта, да са истинска сила и да са искрени и сърдечни, това не винаги е хубаво. Искрените чувства на любов, обич, признателност, състрадание са нещо наистина красиво и достойно, но какво да кажем за неконтролираните омраза, гняв, мъст, ненавист? Без контрола на съзнанието те се превръщат в пълен кошмар. Способни са да те затрият като човек…

sylar

Гейбриъл- уравновесен, търпелив и добър

В другата графа виждаме за какво става дума при логиката и мисълта… Това често се оказва да е нещо много покварно и нечестно, изградено на фалшивата представа, че извършваме нещо защото го искаме прекалено много отвътре, прикриващо истинските ни намерения. Но и обратното често се наблюдава. На хора със стабилна психика и контрол над чувствата често им се случва да подчиняват отрицателните си емоции- нещо иначе грозно и тъмно, сложено зад решетките, поставени от ясното ни съзнание. Но каквото и да говорим неемоционалността и натрапването на логика ни превръщат все по- малко в хора и оставаме празни черупки, без значение колко много умствен товар сме събрали. Лишаваме се от най- човечното и това, което ни различава от другите същества по света- способността да чувстваме…

Та това е то. Вечната битка за надмощие между Чувства и Мисъл. Не виждате ли еквивалентите на това в сериала? Та нима Питър и Сайлър не са вечните опоненти?.. Те са най- силните, като всеки се уповава на своята лична представа и начин за действие. Но виждали сме как се побеждават един друг няколко пъти вече… Краят ще един и ще е за този от двама им, който не успее навреме да дисциплинира себе си- да намери баланса между двата полюса. Дали Сайлър ще осъзнае пръв силата на чувствата, или Питър ще забрави наивността си и ще сложи под катинар всичките си емоции и как ще свърши тази вечна битка… тепърва остава да разберем…

***

Многократно съм казвал, как най- голямата ми слабост се явява и най- голяма ми сила. И вярвам, че с дисциплинирането на чувствата и емоциите и частичното им ограничаване със силата на разума и логиката е ключа към най- голямото богатство. Макар така частично да се губи смисъла на двете неща, това е оптималния вариант за съществуване. Преплитане, баланс и хармония на Тяло и Душа, Разум и Сърце…  Ин и Ян…

yinyan-gif