„It’s a necеssary evil.“

Angela PetrelliТази фраза се запечата в ума ми след последния епизод… А самата мисъл оставя в мен чувството, че е много вероятно Анджела да е ПРАВА за всичко това!

Родител на две деца със съвсем различни характери и идеали, г-жа Петрели се оказва че е скрила невероятни лъжи от тях. За пореден път. И защо? С каква цел? По нейните думи „За доброто на всички.“ В такъв момент аз поне бих си рекъл „Кой съм аз, че да крия от децата си, от близките си, такива важни неща, ключови за техните решения, преценки, развитие, ценности… като цяло Съдба?! Колкото и лоши и грозни да са нещата, които ще трябва да им съобщя… “ Чудя се… ако аз самия бях на нейното място дали бих постъпил така?

Изричането на безброй лъжи винаги те прави лош. Особено много за този, когото си излъгал. И то най- вече ако ти е бил близък. Най- близките си хора нараняваме най- лесно и най- трудно можем да ги излекуваме от това. А сега някой ще попита за „благородните, белите лъжи“- да излъжеш, за да защитиш някого, за да го предпазиш от зло, от преследване, от най- лошото! Самата Анджела изглежда винаги е осъзнавала тежестта на лъжите и манипулациите, които се е налагало да прави. Но също така е разбирала и нуждата от тях. За да оцелее. За да оцелеят децата й, семейството й, разбиранията й, вида й– този на специалните хора, тези с безкрайни възможности и потенциал, надарените от Бога.

Затриването на документация, заплахите, изтриването на спомени, създаването на тайна организация за защита на света от Специалните, кривнали от правия път, а заедно с това и за защита на специалните от Света и осигуряване на тайното им съществуване сред останалите– ужасно непосилна задача за обикновен човек. Но се сформира тайна група, основана от специални, надарени хора, работещи заедно с „неспециалните“ – Компанията. За всеобщото благо и щастие! Работейки в екипи в стил „Един от нас, един от тях“ успешно в продължение на цели 50 години осигуряват на света защитата и спокойствието, което му е нужно. Но защо вече тази система не действа? Къде беше пролуката, която тя не успя да запълни? Защо имаше толкова много разногласия сред Героите, надарените?

Дали защото изобщо не знаеха за съществуването на тази Компания и целите й? Дали заради личните им разбирания, твърде изкривени от появата на силата им? Дали вината не е в самата Компания, че не ги е подготвила за живота, който им предстои? ….. Каквото и да се питаме, факт е, че съществуват редица от събития, които месеци наред разтърсваха и двата свята- на норманите хора и този на необикновените. Трудно е да се определи чия е вината и кой трябва да бъде съден за нея…

1961 е годината в която 4-ма тийнове застават един до друг, започват живота си наново. Решават да направят редица жертви, да сторят необходимото зло, за да се запази баланса и мира в света. Жертвата на нещо малко за благото на множеството се очаква да е приемливо… като цяло. Убийствата на хора, разрушаването на животи се оказва именно това. Нещо, което трябва да се свърши, за да има мир. Ако имахме възможност да надникнем в паралелен на техния свят- този, който би бил без Компанията най- вероятно щяхме да виждаме войни, преследвания и омраза сред всички хора… Нима това не е по- голямото зло?

Жалкото е че нямаме тази възможност, за да видим вариантите в бъдещето когато ни се налага да взимаме решение. Но Анджела може. Нейните пророчески сънища може да не й показват сигурното бъдеще, но виждането на огромно зло в тях би и дало силата и решението да стори необходимотоЗа едно по- добро бъдеще! За нея, за синовете й, за семейството й, за Света… и за двата свята!

***

Забравяйки нормалния живот, живота, който трябва да води една жена, тази тийнейджърка вече е избрала своя собствен път. И знае жертвите и саможертвите, които трябва да направи. Знае и многото грешки, които ще трябва да поправя. Осъзнава и колко хора ще трябва да излъже, за да постигне целите си. Манипулатор, лъжец, лоша майка, спасителАнджела Петрели!

Мама Петрели в своите младини

Мама Петрели в своите младини

Advertisements

Какво е Heroes за нас ?

heroes_bannerСмятам, че е време за равносметка. Защо всеки от нас гледа този сериал? Какво точно вижда в него, което така го влече ? В какво е чара му ?

Сериалът се е доказал с безброй красиви и заслужаващи да го гледаме причини- история, сюжет, специални способности, интересни и различни характери… И да видим какво ТОЧНО ни харесва на всеки от нас!

Следната анкета ще помогне да следим мненията :

Гласувайте, коментирайте, дерзайте … 🙂

People and(versus) treir Nature

SylarOn the sixth day, God created Man in his own image. Now it’s up to us to figure it all out. Right… wrong… good… evil. In each of us is the capacity to decide what drives our actions. So what is it, then, that makes some choose selflessness, the need to devote themselves to something greater, while others know only self-interest, isolating themselves in a world of their own making? Some seek love, even if unrequited, while others are driven by fear and betrayal. There are those who see their choices as dark proof of God’s absence while others follow a path of noble destiny. But in the end, good, evil, right or wrong… what we choose is never what we really need. For that is the ultimate cosmic joke. The real gift that God has left behind.

Според Библията сме създадени по божествен образ и подобие. Доста относително, не мислите ли? Ако погледнем на Господ като върховната форма на живот… т.е. дори и форма на живот отвъд всякакви граници, до каква степен нашето „подобие“ достига неговата недостижима и върховна божественост?

Доста от нас се мъчат да избягат от природата си- да станат други хора, да изневерят на себе си като характер, личност и ценности. Иииии… в крайна сметка често пак се завръщаме там, откъдето сме тръгнали. В Heroes нещата седят по по- особен начин- откриваме, че освен природно надарените, родените с дарба, способност, сила- вие си изберете, съществуват и така наречените „синтетични“ способности. Звучи може би доста сложно на първо време, но това далеч не е така- това са именно тези дарби, които са били „подарени“ или просто „дадени“ на притежателя си чрез инжектиране на серум. И ето тук се достига до дилемата- кой и как решава да се прави на Господ и да взима такива решения- кой каква способност да има и за какви цели би я използвал? Това разбирате далеч не е като да подариш на някой някакъв предмет например- такъв „подарък“ със или без съгласието на индивида ще промени живота му изцяло.

От пръв поглед всеки би искал нещо такова- било то да бъде роден с него или да му е придадено в последствие. Аз самия бих искал да владея телекинеза- доста практична способност все пак, но разбира се съвсем друг въпрос би било дали бих я заслужявал и как бих я употребявал. Но стига примери. Играта на генното инжинерство с хората в днешно време доста често се взима като „изследване на хората под лупа, като лабораторни мишки“. Та хората ежедневно си правят пластични операции за да си подобряват външния вид, защо хирурзите и учените да не си поиграят да измислят нещо и за самата физика и дори душата? По мое лично мнение си е въпрос на време това да вземе да се търси и прилага масово- за да станем по- добри хора : )

И все пак правилно ли е това? Да се преустройваме така, както на нас да ни е удобно, пренебрегвайки божественото влияние и дадености. Стремим се към божественото все по- често- кой използвайки пари и материални богатства, считайки че това го прави по- недостижим и силен; кой осъвършенствайки характера си, мисълта и емоцията си, подлагайки ги всичките на резброй тестове ежедневно- просто ситуации, от всяка, от които извлича най- важното- поука, както за собтвените си действия и характер, така и за обграждащия го свят.  Но да бъркаме дълбоко в същността си… по този начин- чрез използване на химикали и всевъзможни химии, за да станем по- добри същества, без значение за подбудите и целите, които имаме, това за мен самия не изглежда правилно.

Ако искаме да станем по- силни, ако това е нашия мотив то първо би трябвало да осъзнаем, че и без да сме специални или супер надарени, нашите намерения и решения са това, което ни дава сила и решителност в избрания момент.

Ако богатството е това, което копнеем, нека първо се отделим от материалните нужди и да поставим емоционалните и тези на съзнанието първи- това е истинския начин за богат живот.

И… ако живеем за да помагаме, не са ни нужни специални способности, за да сме герои. Просто трябва да вярваме силно в целите си и да не губим никога желанието, което ни води, да не се оставяме да бъдем подведени и отклонени от избрания път на доблестта и добротата.

peterThere is good and there is evil… right and wrong… heroes and villains. And if we’re blessed with wisdom, then there are glimpses between the cracks of each where light streams through. We wait in silence for these times when sense can be made… when meaningless existence comes into focus, and our purpose presents itself. And if we have the strength to be honest, then what we find there staring back at us is our own reflection, bearing witness to the duality of life. That each of us is capable of both the dark and the light… of good and evil… of either, of all. And destiny, while marching ever in our direction, can be rerouted by the choices we make. By the love we hold onto and the promises we keep.