Unique

Godsend SymbolThere are nearly seven billion people on this planet. Each one, unique, different. What are the chances of that? And why? Is it simply biology, physiology that determines this diversity? A collection of thoughts, memories, experiences that carve out our own special place? Or is it something more than this? Perhaps there’s a master plan that drives the randomness of creation. Something unknowable that dwells in the soul, and presents each one of us with a unique set of challenges that will help us discover who we really are.

„Неповторим“, „единствен“, „незаменим“, „уникален“… Това е да си човек. Няма друг който да изглежда като теб, да има същия глас като теб, да мисли като теб, и най- важното- да чувства като теб. Може да срещнеш някой с подобна на твоята физика, начин на мислене и възприятие на нещата около него, но това си остават отделни разделени случаи. Своя точен двойник няма да срещнеш никъде, и най- вероятно… никога. Ти си уникален. И аз и ти, и съседа отсреща също. Всички сме неповторими :]

Някои се правят на луди и на каквито не са, само и само за да се отличат от другите, да са „по- уникални“, както каза един приятел в чата съвсем наскоро 😛 Но други са родени с това… качество (?). Да могат да направят разлика, да променят нещо.  Да наложат визията си за света пред останалите. Но това винаги е нож с 2 остриета. Нейтън се опита. Сайлър също… Всеки по неговия си начин. За щастие и 2-та се оказаха неуспешни… за сега.

Да си различен и неповторим е както хубаво, така може да се окаже и доста кофти положение… Хубаво е да знаеш колко си специален, че няма друг като тебе, особено ако става дума за дадена област, но е лошо, когато те отхвърлят от обществото… Било то да си обратен, с по- различно мислене от това на мейнстрийма, да не говорим какви могат да са последиците ако се откроиш с някаква свръхестествена способност пред близките си и обществото. Може би и заради това повечето „различни“ предпочитат да остават, както казват американците, „под радара“- да се сливат с потока на улицата и в магазина, тайно криейки същността си от света. Нищо че така не са себе си…По- лесното решение, а дали е правилното, всеки поотделно знае сам за себе си.

Интересна е съпоставяемостта м/у уникалните. Кой е по- уникален? Кой е по- добър в това, което прави? Мотивите, увереността и вътрешните ни сили са тези, които важат и дават резултата. Сай и Пийт пак бяха решаващите за развръзката на всичко… Съревнованието им в защита както на собствените им възгледи, така и сякаш на тези на фракциите на Доброто и Злото все по- явно се превръща в епична… „Доброто винаги побеждава Злото.“ „Светлината е по- силна от Тъмнината.“ Дори и така да е нямаше никога да можем да оценим хубавото, което ни се случва, ако го нямаше грозното и неприятното по света, нямаше да виждаме светлината в края на тунела и надеждата, ако не беше тъмнината и проблемите, които имахме. That’s the great Grand Design. И винаги когато едното нараства, другото се надига за да го потисне и изравни. Когато силите на Сайлър надвишат позволят позволеното и той застраши невинни, се намесват другите, които поотделно може да са слаби, но заедно правят разликата и силата, нужна за да бъде победено Злото, в лицето на Сайлър. За да се запази баланса…

Заедно сме толкова различни части от една голяма машина. Машина, която не може да работи без всичките си компоненти. Но заедно сме голяма сила. Допълваме се, поправяме се и се балансираме. Където е имало лошо, там ще има и добро. И обратно. Безкрайния кръговрат. Истината за живота. Единството… на многообразието :]

Питър си отдъхва след като за пореден път, като една единствена брънка от цялото, успява да спре Злото

Питър, като една единствена брънка от целия механизъм, си отдъхва след като за пореден път се е спречкал със Сайлър

***

We are all connected. Joined together by invisible flame. Infinite in its potential, and fragile in its design. Yet while connected, we are also merely individuals. Empty vessels to be filled with infinite possibilities. An assortment of thoughts, beliefs. A collection of disjointed memories and experiences. Can I be me without these? Can you be you? And if this invisible threat that holds us together were to sever, to cease… what then? What will become of billions of lone, disconnected souls? Therein lies the great quest of our lives. To find, to connect… to hold on. For when our hearts are pure, and our thoughts in line, we are all truly one, capable of repairing our fragile world and creating a universe of infinite possibilities.

Advertisements

„It’s a necеssary evil.“

Angela PetrelliТази фраза се запечата в ума ми след последния епизод… А самата мисъл оставя в мен чувството, че е много вероятно Анджела да е ПРАВА за всичко това!

Родител на две деца със съвсем различни характери и идеали, г-жа Петрели се оказва че е скрила невероятни лъжи от тях. За пореден път. И защо? С каква цел? По нейните думи „За доброто на всички.“ В такъв момент аз поне бих си рекъл „Кой съм аз, че да крия от децата си, от близките си, такива важни неща, ключови за техните решения, преценки, развитие, ценности… като цяло Съдба?! Колкото и лоши и грозни да са нещата, които ще трябва да им съобщя… “ Чудя се… ако аз самия бях на нейното място дали бих постъпил така?

Изричането на безброй лъжи винаги те прави лош. Особено много за този, когото си излъгал. И то най- вече ако ти е бил близък. Най- близките си хора нараняваме най- лесно и най- трудно можем да ги излекуваме от това. А сега някой ще попита за „благородните, белите лъжи“- да излъжеш, за да защитиш някого, за да го предпазиш от зло, от преследване, от най- лошото! Самата Анджела изглежда винаги е осъзнавала тежестта на лъжите и манипулациите, които се е налагало да прави. Но също така е разбирала и нуждата от тях. За да оцелее. За да оцелеят децата й, семейството й, разбиранията й, вида й– този на специалните хора, тези с безкрайни възможности и потенциал, надарените от Бога.

Затриването на документация, заплахите, изтриването на спомени, създаването на тайна организация за защита на света от Специалните, кривнали от правия път, а заедно с това и за защита на специалните от Света и осигуряване на тайното им съществуване сред останалите– ужасно непосилна задача за обикновен човек. Но се сформира тайна група, основана от специални, надарени хора, работещи заедно с „неспециалните“ – Компанията. За всеобщото благо и щастие! Работейки в екипи в стил „Един от нас, един от тях“ успешно в продължение на цели 50 години осигуряват на света защитата и спокойствието, което му е нужно. Но защо вече тази система не действа? Къде беше пролуката, която тя не успя да запълни? Защо имаше толкова много разногласия сред Героите, надарените?

Дали защото изобщо не знаеха за съществуването на тази Компания и целите й? Дали заради личните им разбирания, твърде изкривени от появата на силата им? Дали вината не е в самата Компания, че не ги е подготвила за живота, който им предстои? ….. Каквото и да се питаме, факт е, че съществуват редица от събития, които месеци наред разтърсваха и двата свята- на норманите хора и този на необикновените. Трудно е да се определи чия е вината и кой трябва да бъде съден за нея…

1961 е годината в която 4-ма тийнове застават един до друг, започват живота си наново. Решават да направят редица жертви, да сторят необходимото зло, за да се запази баланса и мира в света. Жертвата на нещо малко за благото на множеството се очаква да е приемливо… като цяло. Убийствата на хора, разрушаването на животи се оказва именно това. Нещо, което трябва да се свърши, за да има мир. Ако имахме възможност да надникнем в паралелен на техния свят- този, който би бил без Компанията най- вероятно щяхме да виждаме войни, преследвания и омраза сред всички хора… Нима това не е по- голямото зло?

Жалкото е че нямаме тази възможност, за да видим вариантите в бъдещето когато ни се налага да взимаме решение. Но Анджела може. Нейните пророчески сънища може да не й показват сигурното бъдеще, но виждането на огромно зло в тях би и дало силата и решението да стори необходимотоЗа едно по- добро бъдеще! За нея, за синовете й, за семейството й, за Света… и за двата свята!

***

Забравяйки нормалния живот, живота, който трябва да води една жена, тази тийнейджърка вече е избрала своя собствен път. И знае жертвите и саможертвите, които трябва да направи. Знае и многото грешки, които ще трябва да поправя. Осъзнава и колко хора ще трябва да излъже, за да постигне целите си. Манипулатор, лъжец, лоша майка, спасителАнджела Петрели!

Мама Петрели в своите младини

Мама Петрели в своите младини

What makes us change?

milo-ventimiglia-heroes

Една подобрена и ... доста променена от обстоятелствата версия на Пийт

Съвсем наскоро водих спор за справедливостта, милосърдието от друга страна, и даването на втори шанс. Господ е свидетел, че има много хора, които се променят коренно, но всеки ли е спосбен на такава промяна, а и всеки ли е способен да прости ?

Ежедневната практика на обикновени хора безпрецедентно ни показва, че хората се променят постоянно- съзнателно или не. И дали към едно цялостно по- добро състояние или към такова, в което те самите са добре, а за другите не им пука. Доста относително, не мислите ли ?

Живота често ни принуждава да изневеряваме на принципите си, да ставаме други хора, дори такива, които понякога ненавиждаме, и в крайна сметка дори се примиряваме до такава степен с това, че започваме да се харесваме… Любов, омраза, болка, различни интереси… доста са факторите, които биха ни изкарали от собствените ни релси за да ни препратят на друг път, първоначално непознат, а след това обиновено все по- желан и лесен. Дилемата остава в това, дали той обаче е правилния?

Това да имаш голяма сила за лошите, за егоистите, винаги е била предимство и нищо повече. Изведнъж започваш да гледаш на собственото си мнение като на закон и си толкова убеден в това, което правиш, че изчезват всякакви други алтернативи, мненията на близките ти избледняват, както и самите им образи в главата ти. Оправдаваш действията си с това, че защитаваш някаква кауза, особено важна за теб! Силата те завладява… и същевременно с това затрива всичко човешко у теб- а именно това да обичаш истински. Толкова си високо в облаците, и си толкова велик и високомерен, че се самозабравяш, чувстваш се недосегаем… Иии… какво става, когато … или АКО изгубиш тези свои предимства- силите, които са те държали в облаците толкова дълго време? Падайки с гръм и трясък на земята, ставайки равен с всички останали, които до скоро си незачитал и игнорирал, дори наранявал… ти се връщаш в своя коловоз, и ако имаш късмет и верни и истински близки хора- приятели и семейство, получаваш втори шанс, заедно с възможността да поправиш грешките си.

Прошката към близък, обърнал ви гръб в миналото, наранявал ви многократно, разочаровал  ви с надменното си и недосегаемо поведение винаги се оказва по- лесна от тази към непознатия за нас човек. Нужна е голяма човечност и разбиране- неща на които аз самия не мисля, че съм способен, особено ако знам, че е наранен по какъвто и да е начин мой приятел или роднина!

В заключение ще споделя впечатленията си по наскорошната песен на Jistin and T.I. – Dead and Gone и то най- вече от припева:

I’ve been travelin’ on this road to long
Just trying to find my way back home
The old me is dead and gone… dead and gone…

Често се губим по пътя към дома- мястото където някой мисли за нас. Важното е никога да не се отказваме от търсенето му, да дирим правилното си обкръжение, истинските приятели и като цяло мястото, където принадлежим. Жалкото е, когато в търсенето му изгубим себе си, не успеем да се преодолеем и така изчезваме от лицето на земята в онзи вид и с онези емоции, истинските ни, с които биха ни харесали там, където трябва да сме…

И все пак емоцията и правилното й съчетване с разума ни прави най- уникалните същества на тази планета. В много от нас едното надделява над другото- едни от нас действат неразумно и прибързано, а други безсърдечно и грубо. И именно тези ни действия понякога ни карат да се променяме и да кривваме от собствения си „правилен път“.