What about now???

Краткия ми пост тази вечер цели да представи следния клип. Моля, заповядайте.

(След кратък тест и преглед на поста установих, че изглежда клипчето на песента на Daughtry не може да се гледа от блога. Съжелявам за неудобството, ще се наложи който иска да го гледа, да го направи директно от Youtube.)

Чувствате ли нещо? Мъка? Вина? Радост? Мен винаги ме разчувства като го гледам…

Уважаеми Читателю… Щом си гледал този клип и разбираш езика на който се пее и е писано в него, ти НЯМАШ право да се оплакваш. Просто… НЯМАШ!!!

Виж тези хора… Не искаш ли да им помогнеш? Не ти ли е мъчно за тях? Не се ли чувстваш може би някак си виновен за това, че живееш така добре, четеш този пост, някъде на топло, докато те страдат без лекарства и домове? Гледайки клипа не се ли чувстваш поне малко щастливец за живота, който водиш? За условията в които живееш?

Ще Ти кажа само, че ако не успяваш да се справиш с това което имаш, то Ти не заслужаваш нищо по- различно от това, което получаваш. Не се жалвай, справяй се сам и подавай ръка на този, който се нуждае. Може да съм наивен, и глупав, и прекален оптимист, но ИСКАМ да вярвам, че ЛЮБОВТА, ДОБРОТАТА, КРАСИВИЯ ЖЕСТ СА ЗАРАЗНИ!!!

Ти вярваш ли? Искаш ли това да е така? Ами давай 🙂 Ти си! Бъди ПРОМЯНАТА в света…

Advertisements

Уроци, уроци…

Световноизвестният психолог и писател Хорхе Букай

И аз като всеки умствено стабилно (че и нестабилно…) Боже чадо, ежедневно се уча. Както „моя човек“ Хорхе Букай казва в „Нека ти разкажа“ (книга, която всеки харесващ психоанализата и това защо вършим дадени неща според реакциите си, трябва да прочете!!!) дори той продължава да се учи и до ден днешен. Преминавал е през различни желания и терзания, за да стане това, което е днес. Всеки човек трябва да върви яко напред, най- вече собразявайки се със сегашните си желания, отколкото с тези на стадото.

Мисля по същия начин и смея да кажа, че почти всеки с който съм се срещнал през живота си през последните години, е имал много важна роля във формирането на характера ми. Всеки ми е давал ценен урок или поука, трупал съм впечатление след впечатление, за да се обогатявам. И излизайки от его- манията си, искам да споделя с Теб, Читателю, няколко ценни урока, които съм научил до сега. Много са клиширани, но са пропити с потта и кръвта на собствения опит. Убедил съм се, че много от нас „знаят това…“, но малко го осъзнават дори след като го изпитат на собствен гръб. Та… Ти може да не се поучиш от тях, но въпреки всичко… прочети. Може да са ти от полза и на Теб!

Има още

Лейте кръв!

Като теле гледам админ панела си вече седмица за да избера нещо, с което да захвана блога пак. Е, видиш ли, на сила не става, трябваше ми ключова тема, и най- вече – тема, за която да пиша без да мисля. Не обичам особено обмислените си публикации…

Правя си 3в1 и докато отпивам от него, сядам на бюрото пред лаптопа. Пускам си музика, изпуквам пръсти и  започвам.  И така… връщам лентата назад…

Има още

Who am I ?

За N- ти път останах крайно повлиян от току- що изгледания епизод на Heroes. Гледайки монитора в съзнанието ми вече се въртяха хиляди идеи и възгледи, мисли и коментари, които да споделя тук, в блога си. Но мисълта за смисъла на съществуването изби останалите и зае най- вероятно заслуженото си място.

Всеки ужасно много пъти е чувал думите „Намери си място в живота.“ Звучи много просто, но не всеки така хладнокръвно и рязко решава какво ще прави и какви са целите му. А и поглеждайки тези условия отстрани, те далеч не са достатъчни за да успееш да намериш призванието си. Трябва ти и умението да го правиш. Но това е нищожно в сравнение с най- важното което се иска- вътрешното усещане, желание и воля, убедеността, че си РОДЕН за да правиш не нещо друго, а именно това!

Често сменяме начина си на държание. Дали заради разнообразното ни обкръжение и това как се налага да се държим за да се харесаме пред различните хора, или пък заради целите и задачите, които така високо са ни сложили летвата, че няма начин да ги стигнем всичките ако сме само един човек. На мен лично ми се вижда доста оптимално това и всеки е станал свидетел как сегашните хора малко или много са именно такива. За да оцелееш в настоящето трябва да се адаптираш точно по този начин- също като Сайлър.

"Аз... Сайлър ли съм?"

Колко ли маски е нужно да смениш преди да загубиш себе си?

Жалкото е когато образите които създаваме действат и работят отделно. Не можеш да ги видиш събрани заедно, в една единствена личност. Какво става тогава? Нима всеки, който така сменя държанието си според ситуацията, който не само че е някой, който не е, той дори ВЕЧЕ НЕ ЗНАЕ ИЗОБЩО КОЙ Е?! Коя от всички тези личности? Серийния убиец, борейки се власт; объркания син, който иска просто да остане забелязан; специалния, най- специалния, който може да спаси всички?… вечния купонджия; сериозния философ; супер приятеля, винаги готов да помогне; противния грубиян… Дали е възможно да не знаеш кое от всичко това си ти в действителност? За щастие на мен не ми се е случвало да губя себе си по такъв брутален начин. Но когато съм имал колебания и съм искал да погледна в правилната посока, много пъти, един след друг съм се убеждавал, че има да се направи само едно- да затвориш очи и игнорирайки всичко външно, да се взреш в себе си. Преоткриваш емоциите си и вътрешния ти глас ти шепне и ти показва правилния път, който трябва да поемеш.

Истинската красота на личността се състои в нейната всестранна развитост. Комбинацията на множество добродетели в един човек е нещо само по себе си уникално. И като тест на цялата тази идея е да можеш в следствие на всичко постигнато да намериш себе си, да знаеш кой си, целите си, познанията си, избора който си готов да направиш в името на нещо благородно, нещо по- голямо. Да знаеш благодарение на какво важиш, за кого си от значение и кой е готов да застане до теб по всяко време.

Собствените ни действия ни правят хората които сме. Това какво мислим и какви са ни намеренията остават без значение, ако не правим нищо, за да наложим себе си… за да се докажем! Да оставим следа в историята, била тя тази на роднините ни, на приятелите ни,.. а защо не и световната? За да бележим точно това, за да останем оценени трябва да действаме! И то като себе си, да ни обичат и да ни помнят като такива, каквито сме, а не с някаква чужда маска и чужди за същността ни действия. Но… за да стигнем до всичко това трябва да си отговорим на няколко въпроса… такива като „Кой съм аз?“, „Защо съм тук?“, „С какво съм по- различен от другите?“, „Какво значи да се почувствам жив?“, „Има ли живот след смъртта?“, „Как да живея пълноценно?“ и преди всичко „Как сред всички останали, как аз самия важа, с какво съм от значение?“… Вечните житейски въпроси… :]

***

Mohinder SureshFor every being cursed with self-awareness,there remains the unanswerable question „Who am I?“. We struggle to find meaningful connections to one another. We are the caring friend… The loving father… The doting mother… The protected child. We fight and we love in the hope that somehow, together, we can understand our significance in the universe. But in the end, no one can share our burden. Each of us alone must answer the question… „Who am I?“, „What does it mean to be alive?“, „And in the vast infinity of time, „how do I matter?“

Mohinder Suresh

Scientist, philosopher… hero.