Дефлекцията и човека

Всъщност едва ли има такава дума на български… но има толкова много побългарени чуждици, защо да не го направя аз, с тази?

Излишно е да казвам, че за основа използвам английското DEFLECT- n отклонявам (се). Та ето какво имам в предвид, използвайки „дефлекция“- да отклоняваш нежеланата от теб тема, въпрос, коментар и т.н., насочвайки се към нещо често може би също толкова любопитно, но далеч не толкова актуално. Някой да е забелязвал колко често „дефлектираме“ ?

Якото е, че го правим съзнателно и несъзнателно. И още по- якото е когато се разчовъркаме, търсейки какво точно стои ЗАД това така отчаяно желание за смяна на темата. Както обичам да казвам „Не това, което правим ни определя като хора, а факта КАКВО НИ КАРА да го правим.“ Все пак, знаете в ежедневието ни на какви всевъзможни решения сме подложени и много от нас избират едни и същи неща. Но това, което ни подтиква към тях и самото им изпълнение изключително често са тотално различни неща!

Защо сменяш темата, когато не те устройва тя?…

Има още

Уроци, уроци…

Световноизвестният психолог и писател Хорхе Букай

И аз като всеки умствено стабилно (че и нестабилно…) Боже чадо, ежедневно се уча. Както „моя човек“ Хорхе Букай казва в „Нека ти разкажа“ (книга, която всеки харесващ психоанализата и това защо вършим дадени неща според реакциите си, трябва да прочете!!!) дори той продължава да се учи и до ден днешен. Преминавал е през различни желания и терзания, за да стане това, което е днес. Всеки човек трябва да върви яко напред, най- вече собразявайки се със сегашните си желания, отколкото с тези на стадото.

Мисля по същия начин и смея да кажа, че почти всеки с който съм се срещнал през живота си през последните години, е имал много важна роля във формирането на характера ми. Всеки ми е давал ценен урок или поука, трупал съм впечатление след впечатление, за да се обогатявам. И излизайки от его- манията си, искам да споделя с Теб, Читателю, няколко ценни урока, които съм научил до сега. Много са клиширани, но са пропити с потта и кръвта на собствения опит. Убедил съм се, че много от нас „знаят това…“, но малко го осъзнават дори след като го изпитат на собствен гръб. Та… Ти може да не се поучиш от тях, но въпреки всичко… прочети. Може да са ти от полза и на Теб!

Има още

A Dreamer

Не трябва да губиш вяра и да спираш да мечтаеш... НИКОГА!

Не трябва да губиш вяра и да спираш да мечтаеш... НИКОГА!

Завърших предната статия с обещанието, че скоро ще направя нова, изцяло посветена на една мисъл, която от скоро време ми дава нов поглед върху нещата и ме кара да съм такъв, какъвто съм. Посвещавам поста на това колко важни са мечтите и… специално на един мой много близък приятел – The Sick Dreamer 🙂

“Светът не може да се подобри от песимисти и циници, ограничени от очевидната реалност, светът може да се подобри само от мечтатели, които виждат една по-добра реалност и се стремят да я постигнат.”

***

Хората имаме нужда да мечтаем… За това какво ще правим утре, как яко ще си изкараме лятото, как ще се чувстваш като студент… :] Може и да растем, да се развиваме, но винаги ще мечтаем. Дори и мечтите, които имаме да не са като тези преди 10 години, сега пак мечтаем. Виждаме един по- добър и различен за нас свят в бъдещето. И стига да се опрем достатъчно силно на тези мечти, и ако ги превърнем в постижими цели, то тогава вече сме изминали по- голямата част от пътя до изпълнението на мечтата…


Днес мечтата ти може да е да помагаш на болните, да ги спасяваш, но утре  е възможно да си едно стъпало по- нагоре- да имаш възможността и потенциала да помогнеш на… целия свят? И единственото което може да те спре сега си самия ти- желанието и волята ти. Погледни смело напред и се стреми към, това което толкова време си мечтал. Колкото и да ти се присмиват другите и да не разбират и одобряват нещата, които правиш. Не се предавай. Мечтай! А какво ли е осъществената мечта? Какво става, когато я превърнеш в реалност? Просто започваш да мечтаеш пак! :]

Чувството сигурно е като да докоснеш небето; да стигнеш там, където никой не е бил; да направиш нещо, което никой до сега не е правил… И усещането за това си остава нещо лично- чувство, което никой друг не би разбрал, дори и най- близките ти хора. Но точно това го прави толкова специално и уникално.Твое.

Hiro feezing timeКак странно е само да живееш в свой собствен свят. Там, където можеш да спреш времето и да пътуваш по- бързо от самата светлина… Където мечтите са прости постижими цели и ти може би сляпо се стремиш към тях, сякаш можеш да ги принизиш до нормалните ежедневни задачки… Но нека. Всеки има нужда и трябва да мечтае. Това ни прави по- добри- все пак по- доброто е това, за което мечтаем. То може да ни накара да променим света, защото само истинските мечтатели могат да те накарат да видиш всичко по- красиво и може би на моменти дори перфектно. Те не могат да са зложелатели. Дори и да се стремят към невъзможното, поне все повече и повече се приближават до него… до нещо много по- красиво от настоящето! 🙂

Unique

Godsend SymbolThere are nearly seven billion people on this planet. Each one, unique, different. What are the chances of that? And why? Is it simply biology, physiology that determines this diversity? A collection of thoughts, memories, experiences that carve out our own special place? Or is it something more than this? Perhaps there’s a master plan that drives the randomness of creation. Something unknowable that dwells in the soul, and presents each one of us with a unique set of challenges that will help us discover who we really are.

„Неповторим“, „единствен“, „незаменим“, „уникален“… Това е да си човек. Няма друг който да изглежда като теб, да има същия глас като теб, да мисли като теб, и най- важното- да чувства като теб. Може да срещнеш някой с подобна на твоята физика, начин на мислене и възприятие на нещата около него, но това си остават отделни разделени случаи. Своя точен двойник няма да срещнеш никъде, и най- вероятно… никога. Ти си уникален. И аз и ти, и съседа отсреща също. Всички сме неповторими :]

Някои се правят на луди и на каквито не са, само и само за да се отличат от другите, да са „по- уникални“, както каза един приятел в чата съвсем наскоро 😛 Но други са родени с това… качество (?). Да могат да направят разлика, да променят нещо.  Да наложат визията си за света пред останалите. Но това винаги е нож с 2 остриета. Нейтън се опита. Сайлър също… Всеки по неговия си начин. За щастие и 2-та се оказаха неуспешни… за сега.

Да си различен и неповторим е както хубаво, така може да се окаже и доста кофти положение… Хубаво е да знаеш колко си специален, че няма друг като тебе, особено ако става дума за дадена област, но е лошо, когато те отхвърлят от обществото… Било то да си обратен, с по- различно мислене от това на мейнстрийма, да не говорим какви могат да са последиците ако се откроиш с някаква свръхестествена способност пред близките си и обществото. Може би и заради това повечето „различни“ предпочитат да остават, както казват американците, „под радара“- да се сливат с потока на улицата и в магазина, тайно криейки същността си от света. Нищо че така не са себе си…По- лесното решение, а дали е правилното, всеки поотделно знае сам за себе си.

Интересна е съпоставяемостта м/у уникалните. Кой е по- уникален? Кой е по- добър в това, което прави? Мотивите, увереността и вътрешните ни сили са тези, които важат и дават резултата. Сай и Пийт пак бяха решаващите за развръзката на всичко… Съревнованието им в защита както на собствените им възгледи, така и сякаш на тези на фракциите на Доброто и Злото все по- явно се превръща в епична… „Доброто винаги побеждава Злото.“ „Светлината е по- силна от Тъмнината.“ Дори и така да е нямаше никога да можем да оценим хубавото, което ни се случва, ако го нямаше грозното и неприятното по света, нямаше да виждаме светлината в края на тунела и надеждата, ако не беше тъмнината и проблемите, които имахме. That’s the great Grand Design. И винаги когато едното нараства, другото се надига за да го потисне и изравни. Когато силите на Сайлър надвишат позволят позволеното и той застраши невинни, се намесват другите, които поотделно може да са слаби, но заедно правят разликата и силата, нужна за да бъде победено Злото, в лицето на Сайлър. За да се запази баланса…

Заедно сме толкова различни части от една голяма машина. Машина, която не може да работи без всичките си компоненти. Но заедно сме голяма сила. Допълваме се, поправяме се и се балансираме. Където е имало лошо, там ще има и добро. И обратно. Безкрайния кръговрат. Истината за живота. Единството… на многообразието :]

Питър си отдъхва след като за пореден път, като една единствена брънка от цялото, успява да спре Злото

Питър, като една единствена брънка от целия механизъм, си отдъхва след като за пореден път се е спречкал със Сайлър

***

We are all connected. Joined together by invisible flame. Infinite in its potential, and fragile in its design. Yet while connected, we are also merely individuals. Empty vessels to be filled with infinite possibilities. An assortment of thoughts, beliefs. A collection of disjointed memories and experiences. Can I be me without these? Can you be you? And if this invisible threat that holds us together were to sever, to cease… what then? What will become of billions of lone, disconnected souls? Therein lies the great quest of our lives. To find, to connect… to hold on. For when our hearts are pure, and our thoughts in line, we are all truly one, capable of repairing our fragile world and creating a universe of infinite possibilities.

What makes us change?

milo-ventimiglia-heroes

Една подобрена и ... доста променена от обстоятелствата версия на Пийт

Съвсем наскоро водих спор за справедливостта, милосърдието от друга страна, и даването на втори шанс. Господ е свидетел, че има много хора, които се променят коренно, но всеки ли е спосбен на такава промяна, а и всеки ли е способен да прости ?

Ежедневната практика на обикновени хора безпрецедентно ни показва, че хората се променят постоянно- съзнателно или не. И дали към едно цялостно по- добро състояние или към такова, в което те самите са добре, а за другите не им пука. Доста относително, не мислите ли ?

Живота често ни принуждава да изневеряваме на принципите си, да ставаме други хора, дори такива, които понякога ненавиждаме, и в крайна сметка дори се примиряваме до такава степен с това, че започваме да се харесваме… Любов, омраза, болка, различни интереси… доста са факторите, които биха ни изкарали от собствените ни релси за да ни препратят на друг път, първоначално непознат, а след това обиновено все по- желан и лесен. Дилемата остава в това, дали той обаче е правилния?

Това да имаш голяма сила за лошите, за егоистите, винаги е била предимство и нищо повече. Изведнъж започваш да гледаш на собственото си мнение като на закон и си толкова убеден в това, което правиш, че изчезват всякакви други алтернативи, мненията на близките ти избледняват, както и самите им образи в главата ти. Оправдаваш действията си с това, че защитаваш някаква кауза, особено важна за теб! Силата те завладява… и същевременно с това затрива всичко човешко у теб- а именно това да обичаш истински. Толкова си високо в облаците, и си толкова велик и високомерен, че се самозабравяш, чувстваш се недосегаем… Иии… какво става, когато … или АКО изгубиш тези свои предимства- силите, които са те държали в облаците толкова дълго време? Падайки с гръм и трясък на земята, ставайки равен с всички останали, които до скоро си незачитал и игнорирал, дори наранявал… ти се връщаш в своя коловоз, и ако имаш късмет и верни и истински близки хора- приятели и семейство, получаваш втори шанс, заедно с възможността да поправиш грешките си.

Прошката към близък, обърнал ви гръб в миналото, наранявал ви многократно, разочаровал  ви с надменното си и недосегаемо поведение винаги се оказва по- лесна от тази към непознатия за нас човек. Нужна е голяма човечност и разбиране- неща на които аз самия не мисля, че съм способен, особено ако знам, че е наранен по какъвто и да е начин мой приятел или роднина!

В заключение ще споделя впечатленията си по наскорошната песен на Jistin and T.I. – Dead and Gone и то най- вече от припева:

I’ve been travelin’ on this road to long
Just trying to find my way back home
The old me is dead and gone… dead and gone…

Често се губим по пътя към дома- мястото където някой мисли за нас. Важното е никога да не се отказваме от търсенето му, да дирим правилното си обкръжение, истинските приятели и като цяло мястото, където принадлежим. Жалкото е, когато в търсенето му изгубим себе си, не успеем да се преодолеем и така изчезваме от лицето на земята в онзи вид и с онези емоции, истинските ни, с които биха ни харесали там, където трябва да сме…

И все пак емоцията и правилното й съчетване с разума ни прави най- уникалните същества на тази планета. В много от нас едното надделява над другото- едни от нас действат неразумно и прибързано, а други безсърдечно и грубо. И именно тези ни действия понякога ни карат да се променяме и да кривваме от собствения си „правилен път“.