We are responsible, we are…

"Помни Питър, че с голямата сила, идва и голямата отговорност!"

"Помни Питър, че с голямата сила, идва и голямата отговорност!"

От край време чичо Бен ни е научил, че… „С голямата сила идва и голямата отговорност!“ И то точно тази отговорност как ще използваш таланта, силата си, за какви цели и при какви обстоятелства е това, което различава и разграничава героите и злодеите в техния свят.

В Heroes нещата не седят кой знае колко различно, макар тази тема да не е засегната толкова явно както в известните ни от детските години анимации и други подобни филмчета. Силата която получават „героите“ както ги стресира и в началото дори плаши, в последствие им отваря очите за огромните възможности, които им дава този потенциал. Но отговорността какво предназначение да им намерят си остава съвсем тяхна.

Но да оставим Героите настрана. Какво става с нас, в нашия свят? И при нас има хора с голяма сила, големи възможности, което срещаме все по- често в лицето на богатите и червиви от пари хора. Отговорността за какво да дадат парите си е тяхна. Могат да помогнат на слабите, бедните, страдащите, но това винаги си е едната страна на медала. Както казват „И на най- богатия човек не му стигат пари– било то за да си купи нов апартамент, нов хотел, нова кола?..“ И нещата наистина изглеждат така… Вместо да подадат ръка на нуждаещите се, богаташчетата се самозабравят, отделят се в своя собствен свят на паричие и съвършенство, където бедните хора и семейства са просто като туморчета в системата.

Но има нещо особено тук. Внезапно забогателите забравят какви са бели допреди секунда, но тези, трупали богатството си с мъка и много труд, силата която придобиват не ги покварява!.. – като погледнат към хората, в чието лице виждат себе си преди години, са готови да подадат ръка, защото помнят и не забравят как преди време са имали нужда точно така някой да им подаде ръка, да им помогне! И така… thay make the difference!

Прекалено много време отделих на силата на парите и отговорността за използването им. Нима няма и други неща, които дават сила на хората? Възможност да се борят? Силата на единството и работата в екип също е нещо, което може да направи разлика! Но за такава сила наистина се изисква голяма цел, обща, важна… както вече бях говорил в едни други мои статии. Тогава отговорността, която пада върху нас е още по- голяма. И я поемаме всички. Няма единичен виновник, всички сме отговорни…

Сила… Нима не се стремим към това всички ? Всеки от нас ? За да живеем щастливо, пълноценно и най- вече все по- малко зависими трябва да сме силни! Да имаме сила на волята, на душата, на тялото… дори и на портфейла… Можем да я изразим в много неща, както споменахме вече в пари, екипна работа… какво друго ли? Кажете вие 🙂

***

В края на статията ще ви припомня една песен на Ana Johnsson- We Are. Тя е от саундтрак-а на филма Spiderman 2 и има доста общо с темата и е причината да се замисля и да напиша поста. На вашето внимание- официалния клип и текста на песента 🙂

See the devil on the doorstep now (my oh my)
Telling everybody oh just how to live their lives
Sliding down the information highway
Buying in just like a bunch of fools
Time is ticking and we can’t go back (my oh my)

What about the world today
What about the place that we call home
We’ve never been so many
And we’ve never been so alone

[Chorus]
You keep watching from your picket fence
You keep talking but it makes no sense
You say we’re not responsible
But we are, we are
You wash your hands and come out clean
Fail to recognise the enemies within
You say we’re not responsible
But we are, we are, we are, we are

One step forward making two steps back (my oh my)
Riding piggy on the bad boys back for life
Lining up for the grand illusion
No answers for no questions asked
Lining up for the execution
Without knowing why

[Chorus]
You keep watching from your picket fence
You keep talking but it makes no sense
You say we’re not responsible
But we are, we are
You wash your hands and come out clean
Fail to recognise the enemies within
You say we’re not responsible
But we are, we are, we are, we are

It’s all about power then
Take control
Breaking the rule
Breaking the soul
They suck us dry till there’s nothing left
My oh my, my oh my

What about the world today
What about the place that we call home
We’ ve never been so many
And we’ve never been so alone….

So alone

[Chorus]
You keep watching from your picket fence
You keep talking but it makes no sense
You say we’re not responsible
But we are, we are
You wash your hands and come out clean
Fail to recognise the enemies within
You say we’re not responsible
But we are, we are, we are, we are

It’s all about power then (we are)
Take control (we are)
Breaking the rule (we are, we are)
Breaking the soul (we are)
They suck us dry till there’s nothing left (we are, we are)
My oh my, my oh my

We are
We are (its all )
We are
We are, we are (take control)
We are
We are
It’s all about power
Then take control


„It’s a necеssary evil.“

Angela PetrelliТази фраза се запечата в ума ми след последния епизод… А самата мисъл оставя в мен чувството, че е много вероятно Анджела да е ПРАВА за всичко това!

Родител на две деца със съвсем различни характери и идеали, г-жа Петрели се оказва че е скрила невероятни лъжи от тях. За пореден път. И защо? С каква цел? По нейните думи „За доброто на всички.“ В такъв момент аз поне бих си рекъл „Кой съм аз, че да крия от децата си, от близките си, такива важни неща, ключови за техните решения, преценки, развитие, ценности… като цяло Съдба?! Колкото и лоши и грозни да са нещата, които ще трябва да им съобщя… “ Чудя се… ако аз самия бях на нейното място дали бих постъпил така?

Изричането на безброй лъжи винаги те прави лош. Особено много за този, когото си излъгал. И то най- вече ако ти е бил близък. Най- близките си хора нараняваме най- лесно и най- трудно можем да ги излекуваме от това. А сега някой ще попита за „благородните, белите лъжи“- да излъжеш, за да защитиш някого, за да го предпазиш от зло, от преследване, от най- лошото! Самата Анджела изглежда винаги е осъзнавала тежестта на лъжите и манипулациите, които се е налагало да прави. Но също така е разбирала и нуждата от тях. За да оцелее. За да оцелеят децата й, семейството й, разбиранията й, вида й– този на специалните хора, тези с безкрайни възможности и потенциал, надарените от Бога.

Затриването на документация, заплахите, изтриването на спомени, създаването на тайна организация за защита на света от Специалните, кривнали от правия път, а заедно с това и за защита на специалните от Света и осигуряване на тайното им съществуване сред останалите– ужасно непосилна задача за обикновен човек. Но се сформира тайна група, основана от специални, надарени хора, работещи заедно с „неспециалните“ – Компанията. За всеобщото благо и щастие! Работейки в екипи в стил „Един от нас, един от тях“ успешно в продължение на цели 50 години осигуряват на света защитата и спокойствието, което му е нужно. Но защо вече тази система не действа? Къде беше пролуката, която тя не успя да запълни? Защо имаше толкова много разногласия сред Героите, надарените?

Дали защото изобщо не знаеха за съществуването на тази Компания и целите й? Дали заради личните им разбирания, твърде изкривени от появата на силата им? Дали вината не е в самата Компания, че не ги е подготвила за живота, който им предстои? ….. Каквото и да се питаме, факт е, че съществуват редица от събития, които месеци наред разтърсваха и двата свята- на норманите хора и този на необикновените. Трудно е да се определи чия е вината и кой трябва да бъде съден за нея…

1961 е годината в която 4-ма тийнове застават един до друг, започват живота си наново. Решават да направят редица жертви, да сторят необходимото зло, за да се запази баланса и мира в света. Жертвата на нещо малко за благото на множеството се очаква да е приемливо… като цяло. Убийствата на хора, разрушаването на животи се оказва именно това. Нещо, което трябва да се свърши, за да има мир. Ако имахме възможност да надникнем в паралелен на техния свят- този, който би бил без Компанията най- вероятно щяхме да виждаме войни, преследвания и омраза сред всички хора… Нима това не е по- голямото зло?

Жалкото е че нямаме тази възможност, за да видим вариантите в бъдещето когато ни се налага да взимаме решение. Но Анджела може. Нейните пророчески сънища може да не й показват сигурното бъдеще, но виждането на огромно зло в тях би и дало силата и решението да стори необходимотоЗа едно по- добро бъдеще! За нея, за синовете й, за семейството й, за Света… и за двата свята!

***

Забравяйки нормалния живот, живота, който трябва да води една жена, тази тийнейджърка вече е избрала своя собствен път. И знае жертвите и саможертвите, които трябва да направи. Знае и многото грешки, които ще трябва да поправя. Осъзнава и колко хора ще трябва да излъже, за да постигне целите си. Манипулатор, лъжец, лоша майка, спасителАнджела Петрели!

Мама Петрели в своите младини

Мама Петрели в своите младини

Какво е Heroes за нас ?

heroes_bannerСмятам, че е време за равносметка. Защо всеки от нас гледа този сериал? Какво точно вижда в него, което така го влече ? В какво е чара му ?

Сериалът се е доказал с безброй красиви и заслужаващи да го гледаме причини- история, сюжет, специални способности, интересни и различни характери… И да видим какво ТОЧНО ни харесва на всеки от нас!

Следната анкета ще помогне да следим мненията :

Гласувайте, коментирайте, дерзайте … 🙂

People and(versus) treir Nature

SylarOn the sixth day, God created Man in his own image. Now it’s up to us to figure it all out. Right… wrong… good… evil. In each of us is the capacity to decide what drives our actions. So what is it, then, that makes some choose selflessness, the need to devote themselves to something greater, while others know only self-interest, isolating themselves in a world of their own making? Some seek love, even if unrequited, while others are driven by fear and betrayal. There are those who see their choices as dark proof of God’s absence while others follow a path of noble destiny. But in the end, good, evil, right or wrong… what we choose is never what we really need. For that is the ultimate cosmic joke. The real gift that God has left behind.

Според Библията сме създадени по божествен образ и подобие. Доста относително, не мислите ли? Ако погледнем на Господ като върховната форма на живот… т.е. дори и форма на живот отвъд всякакви граници, до каква степен нашето „подобие“ достига неговата недостижима и върховна божественост?

Доста от нас се мъчат да избягат от природата си- да станат други хора, да изневерят на себе си като характер, личност и ценности. Иииии… в крайна сметка често пак се завръщаме там, откъдето сме тръгнали. В Heroes нещата седят по по- особен начин- откриваме, че освен природно надарените, родените с дарба, способност, сила- вие си изберете, съществуват и така наречените „синтетични“ способности. Звучи може би доста сложно на първо време, но това далеч не е така- това са именно тези дарби, които са били „подарени“ или просто „дадени“ на притежателя си чрез инжектиране на серум. И ето тук се достига до дилемата- кой и как решава да се прави на Господ и да взима такива решения- кой каква способност да има и за какви цели би я използвал? Това разбирате далеч не е като да подариш на някой някакъв предмет например- такъв „подарък“ със или без съгласието на индивида ще промени живота му изцяло.

От пръв поглед всеки би искал нещо такова- било то да бъде роден с него или да му е придадено в последствие. Аз самия бих искал да владея телекинеза- доста практична способност все пак, но разбира се съвсем друг въпрос би било дали бих я заслужявал и как бих я употребявал. Но стига примери. Играта на генното инжинерство с хората в днешно време доста често се взима като „изследване на хората под лупа, като лабораторни мишки“. Та хората ежедневно си правят пластични операции за да си подобряват външния вид, защо хирурзите и учените да не си поиграят да измислят нещо и за самата физика и дори душата? По мое лично мнение си е въпрос на време това да вземе да се търси и прилага масово- за да станем по- добри хора : )

И все пак правилно ли е това? Да се преустройваме така, както на нас да ни е удобно, пренебрегвайки божественото влияние и дадености. Стремим се към божественото все по- често- кой използвайки пари и материални богатства, считайки че това го прави по- недостижим и силен; кой осъвършенствайки характера си, мисълта и емоцията си, подлагайки ги всичките на резброй тестове ежедневно- просто ситуации, от всяка, от които извлича най- важното- поука, както за собтвените си действия и характер, така и за обграждащия го свят.  Но да бъркаме дълбоко в същността си… по този начин- чрез използване на химикали и всевъзможни химии, за да станем по- добри същества, без значение за подбудите и целите, които имаме, това за мен самия не изглежда правилно.

Ако искаме да станем по- силни, ако това е нашия мотив то първо би трябвало да осъзнаем, че и без да сме специални или супер надарени, нашите намерения и решения са това, което ни дава сила и решителност в избрания момент.

Ако богатството е това, което копнеем, нека първо се отделим от материалните нужди и да поставим емоционалните и тези на съзнанието първи- това е истинския начин за богат живот.

И… ако живеем за да помагаме, не са ни нужни специални способности, за да сме герои. Просто трябва да вярваме силно в целите си и да не губим никога желанието, което ни води, да не се оставяме да бъдем подведени и отклонени от избрания път на доблестта и добротата.

peterThere is good and there is evil… right and wrong… heroes and villains. And if we’re blessed with wisdom, then there are glimpses between the cracks of each where light streams through. We wait in silence for these times when sense can be made… when meaningless existence comes into focus, and our purpose presents itself. And if we have the strength to be honest, then what we find there staring back at us is our own reflection, bearing witness to the duality of life. That each of us is capable of both the dark and the light… of good and evil… of either, of all. And destiny, while marching ever in our direction, can be rerouted by the choices we make. By the love we hold onto and the promises we keep.

Together…

We all long to belongHands together
We all need to be needed
Loneliness is our disease
Still we bite the hand that feeds
Where did we go wrong
Insecure and self-sufficient
Building up walls instead of bridges

Let our lonely hearts collide
We’re made to live this life
Together
Together
Reach across this great divide
Cuz standing side by side is better
Together

All the pride we defend
Teaches us to pretend
Like we can make it on our own
But we were never made to walk alone

Let the lines between us disappear
It starts now
It starts here
Yeah

Това е текста към вече далеч не безисвестната песен за Heroes обществото Krystal Meyers – Together. Безусловно подчертава замисъла на така наречения 4-ти Volume (том) Fugitives. За нашите герои единсвения начин за оцеляване е това да действат заедно и както се казва в промото на първия епизод от тома… „Те ще открият, че най- страхотната супер сила е… това да работят заедно!“

Но нека погледнем по- дълбоко в смисъла на самата песен. Още съзирайки първите 2 реда нещо в нас сякаш щъква:

We all long to belong
We all need to be needed

Мен лично веднага ме накара да се замисля: “ Ако сме създадени за да си помагаме и да бъдем нужни на другите, защо все по- често се стремим към независимост и самостоятелност? “ Не ми беше лесно да стигна до отговора, но той не се оказа толкова голям и завъртян, колкото предполагах да се окаже: „Просто така би му било по- лесно на всеки… ако е сам, когато няма кой друг да му се бърка, да го командва, да направлява живота му…“ И все пак постигането на тази цел далеч не е лесно. Да не говорим, че дори това реално погледнато изглежда невъзможно- родителите, приятелите, кварталния магазинер, финансовата криза, правителството, въздуха който дишаме…. Всички сме зависими от тези неща и няма начин да ги пренебрегнем или подчиним… или поне не напълно.

Така действително все по- често градим стени, отколкото мостове, като не осъзнаваме, че колкото повече приятели и хора, готови да се борят за нашата кауза имаме на този свят, толкова по- близо сме до едно по- добро и пълноцено съществуване. И ето тук сме тези от нас, признали че им е непосилно да се справят сами в този свят, оставяйки се да се носим заедно с хората, които мислят като нас се отправяме заедно към по- светло бъдеще.

All the pride we defend
Teaches us to pretend
Like we can make it on our own
But we were never made to walk alone

За хората с отворен ум това звучи доста достоверно и просто- ако трябваше да живеем самосотятелно и независимо, ако бяхме създадени да живеем сам- сами, нямаше да съществуваме в общ свят, „борейки се“ един с друг за постигане на единство или напротив- независимост.

А ние си помогаме един на друг постоянно, дори много често другия да не го осъзнава. Дори когато близък ни предаде или се държи студено с нас, ако погледнем положително на нещата той ни учи да сме по- студени и ние, в добрия смисъл разбира се, не чак толкова наивни и глупаво раздаващи се на света, а ни връща в реалността и така ставаме по- достойни за съществуване хора, по- уважавани и зачитани.
И в крайна сметка няма нищо по- хубаво и красиво от това, да действаш заедно с приятелите, със семейството, с любимия човек, да живееш за тях, да се учиш от тях, да се забавляваш и плачеш, да им даваш от каквото имаш нужда… и най- важното- да получаваш същото в замяна. Карма… 🙂

heroes-trust-and-blood-fab-five

Героите правят планове ЗАЕДНО

Heroes?

Да сте се чувствали предназначен за нещо повече? За нещо по- велико и различно от това, което вършите ежедневно? Искало ви се е да избягате от това… И какво става когато получите знак и ви се даде възможност?

Бихте ли посмяли да сте истински… Герой?

За начало… Какво е да си ГЕРОЙ? Героите от приказките, разказите и романите са един вид „герои“. Те са представители на техния литературен свят, като отрaзяват отделки качества на света. Те често са твърде разнообразни… Но в нашия случай изглежда целим да определим какво е наистина живия, а не измисления герой и какво те прави такъв? Трябват ли ти супер сили и да ги използваш за да побеждава правдата? Да се бориш за добра кауза? Да градиш нов, по- добър според теб самия свят… или съобразявайки се с желанията на другите да го подобряваш за Всеобщото благо? Доста субективно според мен… Изглежда всеки си има различно виждане за термина.

Но да се върнем на основното. На всеки ли му трябват сили, за да бъде добър и всеки със сили ли би мислил доброто на човечеството? В нашия всят нямаме такива свръхестествени явления като мятане на светкавици или телекинеза, а за пътуване във времето и телепортация и дума да не става. Но си имаме неща като власт и пари. Но не това е необходимо за да си герой (не казвам, че е лошо ако ги имаш…) и обикновено както способностите в Heroes- светът така и властта и парите в нашия свят биха довели до опорочаване на цялостния ни начин на мислене, колкото и добри намерения да имаме понякога. И за това чичо Бен беше казал една много хубава мисъл:  „С голямата сила идва и голямата отговорност, Питър!..“

Герой си не ако си мега силен, летиш или четеш мисли. Ставаш пример за подражание и въплащение на доброто точно когато го пресъздаваш с всякакви усилия и в различни ситуации- помагаш на приятел със съвет, който може дори да не ти е искал; осмеляваш се да се опълчиш там, където всички ги е страх; казваш различното си мнение, макар да е абсурдно за другите; заставаш до близък, дори когато греши и всички други са против него (тогава обикновено той има най голяма нужда от теб все пак!); бориш се с всички сили за любовта на любимата/ия, дори когато всичко изглежда безнадеждно.

За да си специален и уникален, за да си герой, не е нужно нито да копираш някой, а просто да избереш своя път, да погледнеш вътре в себе си, да откриеш собствения си потенциал и да застанеш лице в лице с другото си Аз, онова което не харесваш!.. и да победиш. И така…

Добре дошли в един по- различен като тематика блог за сериала Heroes! „Heroes and Beyond“ („Герои и Отвъд“) представя света на Героите по един  доста по- различен от този в свръхестествения им свят начин. Ще погледнем в главите и историите им като на обикновени хора с необикновени способности, ще ги видим застанали на прага на решение, което ще промени пътя и живота им веднъж завинаги. Решение, за което не винаги имат избор… Или винаги намират изход и решение?

„Не способностите им ги правят герои, а решенията, които взимат!“