The Right of Reckoning

Преди няма и 2 минути гледах следното клипче в родния ни vbox7 …

Толкова ли е яко? Сигурно се чувстваш на върха на пирамидата, шом в ръцете си държиш пистолет. Безсмъртен? Божествен? Пф… Жалко е… И къде ти отива независимостта, уникалността и „безсмъртието„, когато осъзнаеш, че практически всеки един твой приятел, другар, съсед, враг може по същия тоя достъпен и лесен начин да се сдобие с тази „неуяавимост“ …

Но не за оръжията съм се заел да пиша. Те са просто оръдие на желанията и чувствата на хората.Веднъж осъзнаем ли, че има по- лесен начин, повечето от нас предпочитат него, вместо да сторят каквото е редно. Това да гръмнеш някой защото „не те кефи“ или те е погледнал накриво, сам да търсиш правосъдие (?!), ако изобщо това безумие, погледнато от гледната точка на извършителя може да се нарече „правосъдие“, и да не те вълнува нищо друго. Кой ти дава изобщо правото да убиваш? Кой си ти, че да решаваш кой да живее и кой не?

SylarНе можем да се оставим да ни погълне силата на тези „оръжия“, били те огнестрелни, били във формата на способности, както е в Heroes света… Супер голяма отговорност е това! Било то телекенеза, летене… пистолет или нож. Предимствата и привилегиите, които ти дава то са големи, но как и за какво би ги използвал, си зависи само от теб.

Все пак сме създадени и живеем не за да убиваме, а за да подобряваме света, да постигаме повече… по един или друг начин. И ето тук и това ни различава като хора помежду нас самите.

В края на статията искам да споделя с вас една мисъл,  по чиято тема съвсем скоро смятам да обогатя блога си с още един пост…

„Светът не може да се подобри от песимисти и циници, ограничени от очевидната реалност, светът може да се подобри само от мечтатели, които виждат една по-добра реалност и се стремят да я постигнат.“

***

И така… дали ще мечтаем или ще приемем реалността такава каквато е, ще се примирим с това, което виждаме и чуваме, или напротив- зависи от нас. Но не можем да направим нищичко, ако нямаме вяра в себе си, във възможностите си… А всеки трябва да вярва… в нещо важно за него, което да го стимулира и да му дава насоки… за да твори добро, да дава и защитава живот, а не да го погубва!

Advertisements

People and(versus) treir Nature

SylarOn the sixth day, God created Man in his own image. Now it’s up to us to figure it all out. Right… wrong… good… evil. In each of us is the capacity to decide what drives our actions. So what is it, then, that makes some choose selflessness, the need to devote themselves to something greater, while others know only self-interest, isolating themselves in a world of their own making? Some seek love, even if unrequited, while others are driven by fear and betrayal. There are those who see their choices as dark proof of God’s absence while others follow a path of noble destiny. But in the end, good, evil, right or wrong… what we choose is never what we really need. For that is the ultimate cosmic joke. The real gift that God has left behind.

Според Библията сме създадени по божествен образ и подобие. Доста относително, не мислите ли? Ако погледнем на Господ като върховната форма на живот… т.е. дори и форма на живот отвъд всякакви граници, до каква степен нашето „подобие“ достига неговата недостижима и върховна божественост?

Доста от нас се мъчат да избягат от природата си- да станат други хора, да изневерят на себе си като характер, личност и ценности. Иииии… в крайна сметка често пак се завръщаме там, откъдето сме тръгнали. В Heroes нещата седят по по- особен начин- откриваме, че освен природно надарените, родените с дарба, способност, сила- вие си изберете, съществуват и така наречените „синтетични“ способности. Звучи може би доста сложно на първо време, но това далеч не е така- това са именно тези дарби, които са били „подарени“ или просто „дадени“ на притежателя си чрез инжектиране на серум. И ето тук се достига до дилемата- кой и как решава да се прави на Господ и да взима такива решения- кой каква способност да има и за какви цели би я използвал? Това разбирате далеч не е като да подариш на някой някакъв предмет например- такъв „подарък“ със или без съгласието на индивида ще промени живота му изцяло.

От пръв поглед всеки би искал нещо такова- било то да бъде роден с него или да му е придадено в последствие. Аз самия бих искал да владея телекинеза- доста практична способност все пак, но разбира се съвсем друг въпрос би било дали бих я заслужявал и как бих я употребявал. Но стига примери. Играта на генното инжинерство с хората в днешно време доста често се взима като „изследване на хората под лупа, като лабораторни мишки“. Та хората ежедневно си правят пластични операции за да си подобряват външния вид, защо хирурзите и учените да не си поиграят да измислят нещо и за самата физика и дори душата? По мое лично мнение си е въпрос на време това да вземе да се търси и прилага масово- за да станем по- добри хора : )

И все пак правилно ли е това? Да се преустройваме така, както на нас да ни е удобно, пренебрегвайки божественото влияние и дадености. Стремим се към божественото все по- често- кой използвайки пари и материални богатства, считайки че това го прави по- недостижим и силен; кой осъвършенствайки характера си, мисълта и емоцията си, подлагайки ги всичките на резброй тестове ежедневно- просто ситуации, от всяка, от които извлича най- важното- поука, както за собтвените си действия и характер, така и за обграждащия го свят.  Но да бъркаме дълбоко в същността си… по този начин- чрез използване на химикали и всевъзможни химии, за да станем по- добри същества, без значение за подбудите и целите, които имаме, това за мен самия не изглежда правилно.

Ако искаме да станем по- силни, ако това е нашия мотив то първо би трябвало да осъзнаем, че и без да сме специални или супер надарени, нашите намерения и решения са това, което ни дава сила и решителност в избрания момент.

Ако богатството е това, което копнеем, нека първо се отделим от материалните нужди и да поставим емоционалните и тези на съзнанието първи- това е истинския начин за богат живот.

И… ако живеем за да помагаме, не са ни нужни специални способности, за да сме герои. Просто трябва да вярваме силно в целите си и да не губим никога желанието, което ни води, да не се оставяме да бъдем подведени и отклонени от избрания път на доблестта и добротата.

peterThere is good and there is evil… right and wrong… heroes and villains. And if we’re blessed with wisdom, then there are glimpses between the cracks of each where light streams through. We wait in silence for these times when sense can be made… when meaningless existence comes into focus, and our purpose presents itself. And if we have the strength to be honest, then what we find there staring back at us is our own reflection, bearing witness to the duality of life. That each of us is capable of both the dark and the light… of good and evil… of either, of all. And destiny, while marching ever in our direction, can be rerouted by the choices we make. By the love we hold onto and the promises we keep.