Обещавам!

Не съм писал от адски много време в блога и имам едни 15  минути (приблизително), в които ще се опитам да се събера.

Адски ме е яд, че пиша тук рядко, а повярвайте ми, винаги имам за какво. Толкова неща минават през главата ми почти всеки ден- неща, които искам да споделя и изразя. Там е работата, че голямата част от желанието ми да го направя тук се изчерпва докато се докопам до лаптопа (Все пак никой не случва на брилиантни помисли и идеи, висейки пред монитора…) И така ми се иска да можех всеки път, когато ми хрумне нещо подобно просто да мога да… сваля тези си идеи на флаш- памет и после просто да ги прехвърля тук, но уви… 🙂

Обещаваш ли?

Обещаваш ли?

Темата, която ме е зачовъркала днес е за човешките обещания и свещеното неписано правило, че не трябва да се нарушават. И отново купищата гледни точки. За мен, това за мен самия що се отнася, за моите обещания, е „казана дума- хвърлен камък.“ Разбира се нямам в превид непредвидени ситуации, изискващи безкомпромисна и моментална намеса, които следователно ще доведе до нарушаване на обещание.

Има още