Въпрос първи: Кой съм?

Живял някога един цар, който много обичал всички растения и цветя. Една вечер, когато тъкмо се бил завърнал от дълъг път, решил да се разходи из градината край двореца. Помнел, че бил оставил точни нареждания на градинарите си как да се грижат за всяко растение. Но какво било разочарованието му, когато открил, че дърветата, храстите и цветята, много от които бил засадил със собствените си ръце и за които се бил грижил сам, умирали.
Натъжен, царят ги попитал какво им има.
Дъбът му казал, че умира, защото не можел да бъде висок като Бора. Борът агонизирал и се вайкал, задето не можел да ражда грозде като Лозата. Горе на асмата Лозата чезнела от завист, че не можела да цъфти като Розата, а Розата плачела за това, че е лишена от силата на Дъба.
На царя също му се доплакало.
Тогава, в най- отдалечения ъгъл на градината видял множество цветя, раздъфтели във всевъзможни багри, изпълнени с живот и радост.
Царят се приближил и установил, че Фрезиите били по- свежи от всякога.
–          Как така растете толкова свежи, далеч от водостока и вероятно забравени от градинарите ми? – попитал той.
–          Кой знае! – отговорили цветята. – Ние винаги сме предполагали, че когато ни посади, искаше да сме Фрезии. Ако си искал да сме Дъб или Роза, щеше тях да посадиш тук. Тогава решихме, че единствения начин да благодарим на живота, който ни даде, е да бъдем възможно наи-добрите Фрезии… И точно това правим.

 

Сега е твой ред. Тук си, за да дариш уханието си на света, в който си се родил.

Просто се вгледай в себе си.

Разбери кой си и не го забравяй.

Няма възможност да бъдеш друг човек.

Можеш да се радваш на това и да цъфтиш, оросяван от собствената си обич, или можеш да повехнеш, самоосъждайки се да бъдеш нещо друго.

Ти решаваш.

 

Advertisements

8 thoughts on “Въпрос първи: Кой съм?

  1. sickdreamer каза:

    Добре казано, напълно съгласен 🙂

  2. Stanley каза:

    Как няма да си съгласен 🙂 Хорхе FTW :]

  3. Georgi каза:

    Напълно съм съгласен. Това е философията на живота, бъди какъвто си, бъди естествен, не се възгордявай и надценявай, но и в никакав случай не се подценявай. Притчата за разстенията важи в пълна сила и за нас хората. Ако ние я запомним и спазваме нейната логика, ще бъдем щастливи и здрави.

  4. Simeon каза:

    понякога е мн трудно да бъдеш,който и да било,защото не знаеш кой си.знаеш само кой трябва да бъдеш според еди кой си примерно 😦

  5. Simeon каза:

    говоря за себе си,защото сега съм в тва положение и е ужасяващо

  6. Stanley Petkov каза:

    Как може човек да не знае кой е? Т.е. възможно е, разбира се, но както точно Хорхе е казал „Ти си този, който си.“ сиреч нито това, което си бил, нито ще бъдеш; нито пък това, което другите искат, дори не си това, което ти искаш да си. Макар че фактически това са ти отправните точки и това са ти опциите – към кое да се стремиш 🙂 Веднъж разбереш ли какъв искаш да си, какви са желанията и целите ти, и най- вече – как да ги постигнеш, това до огромна степен определя кой си.
    Целия ни живот е толкова дълъг и сложен път… 🙂

  7. Simeon каза:

    МОже би по-скоро не знам какво искам

  8. Simeon каза:

    Аз доколкото разбирам Хорхе той казва да се освободим от всички неща,които ни правят това,което сме не слушайте хората,църквата нз кво. Ми тогава какво ще остане от нас,към какво ще се стремим,както ти каза?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s