Лейте кръв!

Като теле гледам админ панела си вече седмица за да избера нещо, с което да захвана блога пак. Е, видиш ли, на сила не става, трябваше ми ключова тема, и най- вече – тема, за която да пиша без да мисля. Не обичам особено обмислените си публикации…

Правя си 3в1 и докато отпивам от него, сядам на бюрото пред лаптопа. Пускам си музика, изпуквам пръсти и  започвам.  И така… връщам лентата назад…

Преди почти седмица съквартиранта ми казва, че негова приятелка споменала, че момиче има нужда от кръвопреливане, понеже не може да кръвосъсира.  Току- що е загубила рожбата си при раждането, а лекарите се борят за нейното оцеляване. Решаваме да отидем до Кръвния Център във Варна, та той се намира точно до нас! И  така в сряда сутринта се обаждам за да питам въпроси относно кръводарителите- кръвна група, както и други подробности. С изненада разбирам, че за деня имат кръводарители- групи от Бургас и Поморие, от където е момичето. Кръвта трябва да е прясна и за това е желателно да се събира всеки ден, за което за деня  са нужни 20 кръводарителя. Канят ни да отидем следващия ден, в четвъртък. За жалост се оказва ужасно неподходящ като ден, и отлагаме за петък. Четвъртък се прибирам от упражнения в университета и виждам мой колега от лятото (от Поморие), който е публикувал следния ЛИНК във Фейсбук. Там виждам, че следващите дати за кръводаряване са чак за следващите сряда и четвъртък! И то не защото кръвния център не работи или не може да приема, а защото вече има организирани групи за кръводаряване за тези дни и е излишно по повече от 20 човека на ден да ходят. Установяваме, че за да сме от полза, ще отидем в сряда, на 27.10.

Същата вечер получавам предложение за група във Фейсбук, създадена с цел организиране за набиране на кръводаряване за момичето. До този час е събрала точно 4000 членове, като за жалост малко от тях плануват да ходят да дарят. Все пак голяма част от тях се опитват чрез близки до Варна познати и приятели да помогнат за каузата. Има и много хора от различни краища на страната- София, Пловдив, които оставят мобилни телефони за връзка, с цел да се съберат повече хора и да пътуват организирано до Варна, за да могат да дарят кръв. Дори една жена казва как със съпруга си са си запазили билети за полет от София до Варна, само и само да дойдат и да дарят кръв…

Яна Бургазлиева

Дарете кръв! Много сме, силни сме!

Въпросното момиче се казва Яна Евмилова Бургазлиева, на 24 години. Едва преди 2 дни разбрах как се казва тя, а от вчера и че е сестричката на Теодора Бургазлиева, мис България 2002. До преди това за мен беше достатъчно да знам, че има човек в нужда. И все пак жалкото е, че ми трябваше толкова много време, за да се наканя да даря кръв. Не за Яна, а изобщо. Трябваше някаква национална кампания, за да се мръдна и да спася човешки живот… Откровено казано ме е срам от себе си.

Очарован съм от решителността, доброто желание и най- вече голямото сърце на хората, готови да прекосят България за да помогнат на това момиче. Все пак никой не е умрял от кръвопреливане, а и кръвта ти се възвръща напълно почти за ден. Въпреки всичко не е желателно да даряваш пак кръв в следващите 2-3 месеца, от гледна точка на собственото ти здраве. Некомфорта през деня, в който кръводаряваш, не може да се сравни по никакъв начин с това, че помагаш за спасяването на живота на човешко същество, че ТВОЯТА кръв ще тече в неговите вени! Кръводарявайте хора! Дарявайте живот!

Все пак това, което исках да закача, докато пиша, беше човешкия и в частност българския манталитет и нагласа към случващото се. Много от нас се примиряват с това, което става покрай тях и се правят, че не ги интересува до толкова много, че в даден момент наистина взима да не им пука и това става неизменна част от характера им. Във Варна по последни данни живеят повече от 352 хиляди души, без да броим стотиците студенти студенти като мен, учащи тук, както и многото хора, ежедневно пътуващи до тук на работа, от близките села и градове. РЕАЛНО всеки от тях, навършил 18 години може да помогне. (Искам да отбележа, че в случая с Яна кръвната група на дарителя НЕ Е от значение!) А ДЕФАКТО? Колко ще го направят? Колко от тях ще отлагат във времето съвсем сляпо, най- наивно, без да се усещат, че най- вероятно ще го правят до момента, в който помощта им няма да е нужна? Колко ли са хората, които ще прочетат това и само ще свият рамене, казвайки си „Не е мой проблем…“? На тях ще им напомня само, че утре ( не дай си Боже) може те да са на мястото на Яна или семейството й! Колко ще се направят на разсеяни и ще подминат стотиците места, които напомнят за Яна и случващото се с нея? За тези, имащи възможността да помогнат, и я отричат, момичето ще тежи на рамената им доста дълго време, точно като жената на рамената на монаха от разказа на Хорхе Букай…

Стига. Клиширах всичко. Но пък обичам да натяквам, използвайки клишета. Пак ще апелирам:

ДАРЕТЕ КРЪВ, ДОБРИ ХОРА ОТ ВАРНА И РЕГИОНА! ЯНА И СЕМЕЙСТВОТО Й РАЗЧИТАТ НА СЪВЕСТНИ И ДОБРИ ХОРА, С ОТВОРЕНИ СЪРЦА И ЖЕЛАНИЕ ДА ПОМОГНАТ!

Кого заблуждавам… те разчитат на всички! Нека осигурим време на докторите за да излекуват Яна! Направете добро- осмислете живота си. Най- отдолу на поста ще намерите връзки в интернет относно въпроси за даряването на кръв за Яна. Въпреки всичко усмихнат и положителен ден ви желая!

П.П: И… случая с Яна е само един от хилядите по света и стотиците в България. Помнете това. Дарете кръв, дарете надежда, бъдете добри.

~!!!~

За информация, отговори на въпроси и организация за помощ на Яна:

http://save-yana.info/

http://www.facebook.com/home.php?sk=group_139441186103413 – адрес във Фейсбук, изисква да имате фейсбук акаунт и да сте се логнали за да четете и пишете.

 

Едит, 24.10.2010:

Днес със ставането си сутринта и влизането във Фейсбук, чета следното:

Жалко за момичето. Сигурен съм, че много хора скърбят за нея. Аз също скърбя. Не толкова, но все пак е загуба на човешки живот, всеки такъв е безценен.

Вчера проведох доста емоционален спор или по- скоро свада с един мой колега, който макар, да не беше прав за много неща в моите очи, имаше право за други…

Защо да помогна на Яна, с какво е по- различна тя от другите? С какво нейният живот е по- ценен от на останалите умиращи в България и по света? Защо е нужна подобна кампания за да се наберат толкова кръводарители, за едно умиращо момиче? Ако наистина искаш да направиш добро, защо чакаш нещастието да се случи, а не работиш за неговото предотвратяване? Защо не дариш кръв без претекст, без да знаеш на кого и защо даряваш? Защо не правиш добро ежедневно и тихо да се наслаждаваш на това добро дело само по себе си, а участваш в такива псевдо- големи дела, все едно че си пресъздал света наново?

Хора… не чакайте. Правете добро всеки ден, с усмивка, с подарък, със жест. Малките неща са важни. Не чакайте една нова „Яна“ да е на легло, умираща, за да подадете ръка! Не повтаряйте досегашните си грешки! Аз не смятам да оставя нещата така… не искам да повтарям собствените си пропуски и грешки…

Почивай в мир, Яна…

Advertisements

10 thoughts on “Лейте кръв!

  1. Таня каза:

    Когато прочетох че Яна се нуждаеше от кръв,бях готова да откликна без да се замислям.Не защото сестра и е има в България,а защото е едно младо момиче на което те първа му предстоеше да се радва на живота(много ми е тежко че трябва да пиша в минало време)Знаех че момичето не се нуждае от морална подкрепа а от дела (кръвопреливане).Затова си организирах нещата(имам болно дете което се нуждае винаги да има човек до него)намерих кой да ми гледа децата и бях толкова щастлива че ще мога да се отзова че малка частица от мен ще се влее във вените на това момиче давайки му шанс за живот.Тази сутрин едвам издържах да стане 9ч да се обадя и да ме запишат към групата за сряда,когато отговорника за сформирането на група(Валя)Със сълзи беше и трудно да говори но ми благодари и ми съобщи за скръбната вест-Благодаря че се отзовахте но ЯНА снощи почина ми каза тя(да но прекалено късно казах аз)Много,много ми е мъчно не го познавам момичето но не мога да спра да плача и страдам,яд ме е и на Господ(че я прибра толкова рано) и на мен (че не откликнах по рано),ясно ми е че нямаше да я спася но поне щеше да съм дала всичко от себе си.Искам да вярвам че се променяме че сме сплотени и единни като нация а не да чукаме на глава като видим болен или прочетем подобна статия и да се молим да не дойде и на нашата глава подобна участ.Сега може да получа критика за следните си думи но стоя твърдо зад тях.Може да вземем пример от Ромите за това колко са единни и сплотени когато някой от тях е във нужда всички се вдигат готови да се закрилят и помагат.

  2. Stanley каза:

    Не се коси, Таня! И аз като теб може да не съм успял да помогна точно на Яна, да не съм дарил кръв, но е важно да помним и знаем, че други хора са били там и са й помогнали! Направили са каквото е нужно. Аз утре щях да ходя да даря кръв за нея, но уви, точно като теб, закъснях. Не можахме да помогнем, за да я спасим.
    И все пак съм радостен, че с 2-мата си съквартиранти- момче и момиче, утре ще идем да дарим кръв. Друг би имал също такава полза от нея. Радвам се, че и 2-мата склониха без да бъдат молени, аз всъщност просто споделих, че утре ще ида да даря кръв… за нечие друго спасение. И ти можеш, не се отчайвай 🙂 Нека продължим каузата!

  3. Таня каза:

    Благодаря Stanley!Да ще го направя,ще даря кръв правила съм го доста често,за сега само за близки и познати.Явно съм егоист минавало ми е през главата да отида и да даря кръв но после си казвам ами ако някой мой близък има нужда а аз няма да мога да му помогна .Но в сряда ще отида и ще даря кръв тя и без друго е наречена.А и аз се чувствам добре след такава манипулация и физически и духовно.Има един филм казва се Продължи на татък,(ДА СЕ ПРОДЪЛЖИ ДОБРОТО ДЕЛО)Добре ще е да се съберат повече хора и всеки един да продължи доброто дело!

  4. Stanley каза:

    Един от любимите ми филми 🙂 Би било един прекрасен свят ако всички „предаваме нататък“. Жалкото в случая е, че е нужно да се случи подобно нещастие, за да прогледнат много от нас… Но както вече писах във Фейсбук, ако не се поучим от това, значи наистина губим всичко!..
    Живи и здрави да са децата ти, както и ти, за да си ги гледаш. По написаното съдя, че имат съвестна и добронамерена майка. Не знам на колко са, но дано го оценяват 🙂

  5. Таня каза:

    Благодаря за пожеланията Stanley!Да наистина света би бил по добър ако всички „предавахме нататък“но уви за съжаление „живеем в света на правите ъгли където всичко е така безумно тъпо“Всеки пречупва според своята призма нещата така че да е по-лесно!Оцеляват само най силните не визирам жестоките защото хората много бъркат двете понятия(то да бяха само тези две)Децата ми са на 14 и на 9 дай Боже да са ми живи и здрави,както и ти ми пожела за което сърдечно благодаря!За моите 35г съм видяла и преживяла много изпитания и точно те ме правят още по силна и борбена научиха ме да не свеждам глава пред нищо и никой.Да съм горда(не надута и самовлюбена)и да продължа на пред.Рядко млади хора разсъждават като теб(не-познавам такива но сигурно има)над живота сигурно те мислят за странен нали?Прави каквото трябва пък да става каквото ще! http://www.vbox7.com/play:c807b7b6&start=44 Всичко добро!

  6. Stanley каза:

    Хаха, нямаш си на идея колко си права за колко странен ме мислят 🙂 И аз вече мисля така, както ти ми пожела- ще правя каквото смятам за добре, а да става каквото ще…
    Всичко добро и на теб!

  7. Таня каза:

    Живеем в Абсурдистания!Сега се връщам от кръвния център,отидох с толкова голямо желание а ме изхвърлиха едва ли не!Видиш ли не съм ставала за кръводарител бясна съм токова пъти съм давала а сега не ставам.Причина нямала съм жлъчка,ІДобре д-р на кого пречи това на този който ще му преливат кръв или на мен?На мен пречело аджеба възрастен човек съм нося глава на раменете и мога да преценя дали да дам или не след като риска бил за мен.Следващия път няма да го упоменавам този факт!И аз не-вярвам да е проблем че нямам жлъчка да не мога да дарявам кръв и това е!Даже ще разпитам как къде и какво трябва за да стана кръводарител!Много исках в памет на Яна да даря днес някому капчица живот!

  8. Stanley каза:

    Абсурдистан сме, да… Все повече се отчайвам… Но хора като теб и една шепа познати ми дават надежда.
    А ние днес отидохме и дарихме кръв. Доста добре се отнесоха към нас, дори се зарадваха, че сме 3-ма младежи, решили да дарят кръв безвъзмездно, просто ей така. Не си случила на хора според мен, честно ни се случва в България. Недей толкова емоционално, важно е да дариш кръв и да помогнеш! Щом си решила да спасиш живот, нека куп навъсени лелки те спира :]

  9. Таня каза:

    СУПЕР ЕВАЛА!Кефиш ме Стенли!Кофти е че ти си единствения човек който познавам макар и виртуално да разсъждава по този начин!Днес( по скоро вчера 26.10 сина ми е Димитър имахме гости),та дискотирахме
    по темата Лейте кръв!О забравих да спомена че днес аз дарих кръв правя го в памет на Яна мир на праха и!Както и да дам частица надежда и живот на някой друг във нужда.Та днес 90% от гостите ми ме осъдиха за постъпката ми и ме обявиха за луда(че съм луда то това е факт)но това което днес направих ми е едно от най нормалните ми неща които по принцип правя.Та направих го последвах апела ти И ПРОДЪЛЖИХ НАТАТЪК.Ако решиш да правиш добро да гониш цели никой никога не може да те спре“Няма не мога има не искам“ това е моя девиз!Стенли БЛАГОДАРЯ ти за вярата в мен и в доброто,иска ми се да ти кажа че и аз вярвам че доброто ще победи но за в момента ще се усмихна и ще кажа благодаря че има и хора като теб!

  10. Stanley каза:

    Вярвам, че съм един от многото. В смисъл… от „малкото, които са много, но просто не са се срещнали“. Има и други хора като мен и теб, с такова мислене за света. Въпрос на време и търсене е да се срещнат. И аз се радвам, че има хора, разсъждаващи като теб :]

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s