Off-Topic

И когато съдбата реши да се подиграва с избора ти, да поставя под въпрос желанието ти да се бориш за себе си, ти остават само 2 неща, които можеш да сториш…

План А- достатъчно силен си за да не се поддаваш на провокациите на живота и се бориш за собствените си възгледи. Показваш характер и сила, нищо че на другите им е смешно. Нищо, че често те взимат за лимонка и нонстоп ти се качват на главата, защото те имат за идиот.  Ти знаеш какво е правилното и го правиш. Защото така те е научил живота и за разлика от всички, пред чиито очи е минал страхотен ужас и кошмар, тези които намразват всеки и всичко, ти, героят… или глупакът, избираш да поемеш по другия път. Този на различния. На неразбрания. Който остава на заден план, често невидим и без истински приятели, които да го приемат такъв, какъвто е.

Избираш да си различен. И знаеш, че цената, която ще заплатиш си остава висока и постоянно и все повече ще расте. Осъзнаваш, че другите може и да те забележат, но не като кой знае кой, а като поредния глупак, от който да се възползват. Защото си готов да услужиш. Да бъдеш приятел, да си до някой, който дори и да не си признава, в момента има нужда от помощ точно толкова, колкото упорито я отказва и отблъсква. Да дадеш пари на полу- непознат, защото за теб те са без стойност, ако не ги приложиш, т.е. вложиш по един по- мъдър начин. Да досаждаш до болка, говорейки истината в очите на твой близък, с опасността да се отчуждите, но и с надеждата той да прогледне и да разбере целта ти- да му подадеш ръка… Не защото трябва, а защото можеш…

И дори живота да се опита да ти го отнеме, доброто ти желание не може да бъде напълно изтрито. Колкото и живота да те наказва за това че не си от стадото, колкото и да оставаш отритнат от… нормалните. Защото мисията ти, това за което си тук и те прави различен, за теб само по себе си е достатъчна причина да си уникален и единствен в обкръжението ти. Опитваш се да отблъснеш и блокираш мрачните шеги на хората, които имаш за приятели, с положителната мисъл и нагласа, че те просто са такива и не го правят нарочно… Надяваш се, че ще успееш да им въздействаш някак си, някога си, в даден момент, не с идеята да промениш живота им , а да представиш една друга гледна точка- твоята! Питаш се… :  „Защо другият е толкова мрачен, защо когато няма какво да каже, просто кълне света, ей така- за спорта? Защо се включва в разговора само за да каже на другите колко са смотани и как за нищо не стават? Как може едновременно да го чувстваш близък и заедно с това да не можеш да го погледнеш?“
Това е защото си избрал пътя на сърцето. Везната се е наклонила на страната на емоциите и често ти, в своите емоционални мъки, падения и кризи, повален от своята емпатия, често се пресягаш към страната на мозъка и разума, до болка завиждайки им  за тяхната стабилност и спокойствие. И когато всичко свърши и утихне, ти отново си себе си, доволен от това, което си, защото смяташ, че света има нужда точно от уникални характери.

План Б ? Звучи да е по- лесен за изпълнение. Просто се предаваш. Пускаш се по течението на живота и без много- много да му мислиш рикуширайки изпомежду речните скали, очукан и префасониран от живота и реалността, ТОВА вече си ти. Вече не е нужно да търпиш тъпите шеги на „приятелите“. „Е*ете си п*тката майна и не ма занима’айте с простотии, педали прости!“ Това си ти, вече един от многото. Човека с характер, показващ го винаги, правещ се на лошия, който не е, на непукиста, който ЗА БОГА, не може да бъде!… криейки се в тъмното, плачейки… сам. Но пред света е силен. Важно е да си силен. Трябва да си силен. Фрази като „Мен живота ме е научил да прецаквам преди да са прецакали мен!“, „Едно време бях глупав да вярвам, че мога да променя ако не света, то поне хората около мен…“ и „Е, майната им, всеки за себе си, спасявайте са поединично.“  вече са част от новата ти философия. Заменило е клишетата „Дръж се така с другите, както искаш те да се държат с теб.“ и най- вече „Доброто само по себе си е достатъчна награда“, които макар все още да кантят из главата ти, са страница в книгата на твоя живот, която все повече започва да избледнява… Съжеляваш за това, какво дете си бил преди и как наивно си си мислил, че можеш да… да направиш разлика… Съжеляваш за това си минало и дори те е срам само като се сетиш какъв си бил и какви си ги дрънкал. Вече си голям. Батка.  Човек си и живееш в реалността. Живееш в свят, за който да си кажеш не ти пука, на който си му смешен да го духа. С милион приятели сам седиш насреща си, за себе си вече… не си герой, за другите си нещо си…

Това е то- съдба, живот, низове от събития, чувства и емоции… както искаш, така го наречи, приятелю… Убива те малко по малко, за да те направи по- силен… по един или друг начин, в една или друга насока :] Дали като герой А или герой Б  : ) . И само един съвет ще ти дам, пишейки този последен ред- не си сам срещу съдбата, доакто тя винаги ще е сама! Заедно пишем и редим живота си, заедно оставяме следи, заедно пишем история. Ти самия как ще бъдеш записан… зависи най- вече и предимно от теб!

Advertisements

3 thoughts on “Off-Topic

  1. sickdreamer каза:

    Достойна статия и много добре написана!

  2. net21 каза:

    lele stanley ti si mn mudar bre 😛 li4i si koi plan predpo4itash i si izbral za sebesi 🙂 stay true 😉

  3. Stanley каза:

    За жалост далеч съм от мъдростта… По- скоро съм бил спонтанен, като съм го писал :] Благодаря за пожеланието : ) !!!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s