Self- Sacrifice

Peter Petrelli paramedicСаможертвата… нещо, което човек прави без да мисли. Когато вижда, че положението е безнадеждно и само едно бещо би променило нещата. Но стига приказки. Имам в предвид „fairytales“. Кой изобщо и за кого е готов да се пожертва?

В наше време, в нашия свят всъщност има много хора готови да се пожертват, да умрат за някого… Просто защото го чувстват. Но в крайна сметка се обажда човешкия разум с въпроса : „А този човек заслужава ли такава саможертва от наша страна?“ И разума обикновено надделява. При повечето. The most often corrupted human mind…

Един добър friend of mine ме накара да се замисля над въпроса… „Дали да умреш за някого е по-добре за теб самия или за него?“ Честно казано не ми беше и хрумвал! Изглежда лесен на пръв поглед, но я се замислете за алтернативите:

В първия случай не правиш нужното и губиш изключително важен за теб човек. Това е неговия край като човек или поне като такъв, какъвто е бил и си го помнил… Изглежда каквото си направил не е било достатъчно за да го спасиш. Започваш да се самообвиняваш и да скърбиш за загубения другар, което те съсипва.

От друга страна- жертваш се. Вече не си това, което си бил. Приятеля ти остава жив, здрав, човек. Но сега той е в твоите обувки. Обвинява себе си и се жалва за изгубения приятел- теб,който си дал себе си в тази неравна борба, за да запазип него. Или за да избегнеш последствията от „вариант 1“ ? Хм… Интересно нали?

И в 2-та случая всеки губи много. Джоузеф Забара е казал „Приятелството е едно сърце в две тела.“ Доста като „любов“ звучи, нали? Но нека се съгласим с човека. Умре ли едната половина от това сърце, другата скърби… и кърви. Но с времето всичко се лекува 🙂

Ами саможертвата без причина? Напразната саможертва? Малко са нещата, които бих казал, че са толкова жалки колкото това. Да дадеш себе си незаслужено, за някаква… кауза, която не си струва. За човек, който не само че не го заслужава и не би го оценил, но и не би направил разлика от това какво е със или без твоето дело.

***

Не живеем в свят на герои… Казваме доста често неща за които после съжеляваме и още по- често НЕ казваме неща, за което по- късно ни е яд. Живеем в свят на интереси и пари и все по- малко в свят на хора и на емоции. Рядко се разбираме, защото се мъчим да схванем смисъла в това, което казва другия. Слушаме с ушите си, а не със сърцето си. В крайна сметка всеки може да му се втълпи нещо, да бъде препрограмиран, но никой не може да му отнеме правото да чувства това, което сърцето му чувства, освен ако самия той не пожелае. И да мразиш, когато ти казват истината е човешко… не сме роботи. Не можеш да се сърдиш на някого, че ти казва истината, ако го казва с добри намерения. Но въпреки това го правиш. Обиден си и не искаш да го погледнеш, макар разума да ти говори друго. It’s called HUMANITY! Също като чувството за самосъхранение и това да пазиш близките си… Баланс му е майката! 🙂 Правилен отговор за достигане до решението няма. Има само ТВОЯ отговор!

Никак не е лесно и обикновено картинката изглежда точно като тази.

Никак не е лесно и обикновено положението е точно като на картинката.

Advertisements

5 thoughts on “Self- Sacrifice

  1. sickdreamer каза:

    Много ми хареса първата част на последния параграф… накара ме да се замисля и сигурно ще мисля и занапред по едно от изложените там твърдения 🙂

    Искам да отбележа, че човешкият разум не е никак corrupted… Corrupted са някои емоции – завист, алчност, омраза… и тоя разум, дето така мразиш, им казва, че не са прави ;]

  2. Stanley каза:

    Относително е наистина. И все пак най- често разума ни въздържа от иначе правилни постъпки. Дори и чувстваш нещо лошо, то поне е искрено и със сигурност е истината. За това е разума, да ни вкарва в релси. И понякога дори прекалява.

  3. sickdreamer каза:

    Това, че разумът ни кара да се страхуваме прекомерно, е напълно вярно… Но това не е поквара… Приемам го лично, нали разбираш :D:D

  4. Stanley каза:

    Донякъде…. 🙂 Знаеш иначе коя е моята страна от „люлката на човешкия баланс“… колкото да се мъча да балансвам. :]

  5. paper0planes каза:

    добър пост. готина картинка. твоят блог кара хората да провят неща които не са свикнали – да мечтаят, да мислят.. 😀
    скромният ми личен опит сочи, че инстинктите рядко лъжат. не действай безразсъдно, разбира се, но слушай повече сърцето си. това води до един живот, пълен с много повече болка, но и с повече щастие, нали? чувствения, страстния начин. разумът ни кара да живеем по един безопасен, но може би безличен път.

    on topic кой изпитва повече болка, живият или мъртвецът? решението за саможертва зависи много от частния случай. връзвам го с постът за егоистичната любов донякъде, защото да умреш за някого си е малко егоистично. ще накара теб да се чувстващ добре, но другият? is it worth self-sacrifice at all then? what does it make a good thing then? задаваш толкова сложни въпроси..

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s