Who am I ?

За N- ти път останах крайно повлиян от току- що изгледания епизод на Heroes. Гледайки монитора в съзнанието ми вече се въртяха хиляди идеи и възгледи, мисли и коментари, които да споделя тук, в блога си. Но мисълта за смисъла на съществуването изби останалите и зае най- вероятно заслуженото си място.

Всеки ужасно много пъти е чувал думите „Намери си място в живота.“ Звучи много просто, но не всеки така хладнокръвно и рязко решава какво ще прави и какви са целите му. А и поглеждайки тези условия отстрани, те далеч не са достатъчни за да успееш да намериш призванието си. Трябва ти и умението да го правиш. Но това е нищожно в сравнение с най- важното което се иска- вътрешното усещане, желание и воля, убедеността, че си РОДЕН за да правиш не нещо друго, а именно това!

Често сменяме начина си на държание. Дали заради разнообразното ни обкръжение и това как се налага да се държим за да се харесаме пред различните хора, или пък заради целите и задачите, които така високо са ни сложили летвата, че няма начин да ги стигнем всичките ако сме само един човек. На мен лично ми се вижда доста оптимално това и всеки е станал свидетел как сегашните хора малко или много са именно такива. За да оцелееш в настоящето трябва да се адаптираш точно по този начин- също като Сайлър.

"Аз... Сайлър ли съм?"

Колко ли маски е нужно да смениш преди да загубиш себе си?

Жалкото е когато образите които създаваме действат и работят отделно. Не можеш да ги видиш събрани заедно, в една единствена личност. Какво става тогава? Нима всеки, който така сменя държанието си според ситуацията, който не само че е някой, който не е, той дори ВЕЧЕ НЕ ЗНАЕ ИЗОБЩО КОЙ Е?! Коя от всички тези личности? Серийния убиец, борейки се власт; объркания син, който иска просто да остане забелязан; специалния, най- специалния, който може да спаси всички?… вечния купонджия; сериозния философ; супер приятеля, винаги готов да помогне; противния грубиян… Дали е възможно да не знаеш кое от всичко това си ти в действителност? За щастие на мен не ми се е случвало да губя себе си по такъв брутален начин. Но когато съм имал колебания и съм искал да погледна в правилната посока, много пъти, един след друг съм се убеждавал, че има да се направи само едно- да затвориш очи и игнорирайки всичко външно, да се взреш в себе си. Преоткриваш емоциите си и вътрешния ти глас ти шепне и ти показва правилния път, който трябва да поемеш.

Истинската красота на личността се състои в нейната всестранна развитост. Комбинацията на множество добродетели в един човек е нещо само по себе си уникално. И като тест на цялата тази идея е да можеш в следствие на всичко постигнато да намериш себе си, да знаеш кой си, целите си, познанията си, избора който си готов да направиш в името на нещо благородно, нещо по- голямо. Да знаеш благодарение на какво важиш, за кого си от значение и кой е готов да застане до теб по всяко време.

Собствените ни действия ни правят хората които сме. Това какво мислим и какви са ни намеренията остават без значение, ако не правим нищо, за да наложим себе си… за да се докажем! Да оставим следа в историята, била тя тази на роднините ни, на приятелите ни,.. а защо не и световната? За да бележим точно това, за да останем оценени трябва да действаме! И то като себе си, да ни обичат и да ни помнят като такива, каквито сме, а не с някаква чужда маска и чужди за същността ни действия. Но… за да стигнем до всичко това трябва да си отговорим на няколко въпроса… такива като „Кой съм аз?“, „Защо съм тук?“, „С какво съм по- различен от другите?“, „Какво значи да се почувствам жив?“, „Има ли живот след смъртта?“, „Как да живея пълноценно?“ и преди всичко „Как сред всички останали, как аз самия важа, с какво съм от значение?“… Вечните житейски въпроси… :]

***

Mohinder SureshFor every being cursed with self-awareness,there remains the unanswerable question „Who am I?“. We struggle to find meaningful connections to one another. We are the caring friend… The loving father… The doting mother… The protected child. We fight and we love in the hope that somehow, together, we can understand our significance in the universe. But in the end, no one can share our burden. Each of us alone must answer the question… „Who am I?“, „What does it mean to be alive?“, „And in the vast infinity of time, „how do I matter?“

Mohinder Suresh

Scientist, philosopher… hero.

Advertisements

5 thoughts on “Who am I ?

  1. legolassss каза:

    Има хора, които цял живот не успяват да открият отговор на въпросите, които спомена. Има и хора които успяват… Но дали самопознанието би ни направило по-щастлви? Или може би в някои случаи по-нещастни. Прозрението за това какъв човек си в действителност може да те разтърси из основи и да промени целия ти живот – за добро, но и за лошо. На някои просто би донесло мир… 🙂

  2. Stanley каза:

    o_O Изобщо не съм го обмислял по този начин… Просто би било ужасно и потресаващо да разбереш, че си някакъв ужасен човек. Но мен ако питаш подобните хора сякаш съзнателно или несъзнателно избягват самоанализа, може би защото толкова много се плашат от това какво има под повърхността. Но и другия вариант го има- някой, който не се харесва е много възможно да започне да търсе себе си с надеждата, че ще открие по- добрите свои черти…
    Каквото и да говорим, аз лично предпочитам истината. Да знам кой съм, no matter what! :]

  3. legolassss каза:

    Съгласна съм 🙂 И аз съм на този принцип.

    Що се отнася до хората, осъзнаващи злото във себе си, на мен лично ми се струва много възможен вариант… Например ако се обърнеш назад и осъзнаеш, че си разрушил живота на всички хора, които обичаш, с мисълта, че правиш добро…(до някъде правя паралел с Анджела)
    И… си загубих мисълта вече 😀 Тази вечер не ми върви на разсъждаване. Но да не пропусна да кажа, че си се справил много добре, както винаги 😀

  4. Kiava каза:

    Едва ли знаеш колко много те обичам xD В поста по- горе описа 99% от нещата, които се въртят в малката ми, болна главица. Честно казано този твой пост mе поуспокои, защото сега знам със сигурност, че има поне още един човек на тази земя, който обръща внимание на тези проблеми.

    Всъщност аз виждам себе си като човека, сменил хиляди маски и който вече не помни своята самоличност. Питай The Sick Dreamer, той чу тези думи от моята уста преди доста време… Знам колко е трудно да намериш себе си, а най- лошото е, че съм едва в началото на този труден път. А няма път назад. Моли се да тръгна в правилната посока. (hug)

  5. Stanley каза:

    Тези твои думи може да не съм ги чувал изречени, но определно съм ги виждал написани от ръката ти, в един личен чат :] Вярваш или не, пишейки тази статия си мислех за теб и за онзи клип на Наташа Бедингфийлд, където каза че се оприличаваш на нея- относно смяната на маските и как понякога не знаеш коя си. Пътя ти няма да е лек, аз все още минавам по него, но мисля, че съм в края му 🙂 Сигурен съм, че ще се справиш. Дори и да падаш, ще ставаш и ще има ко да те изправя и нахъсва. Защото приятелите сме за това, за това сме хора… (hug)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s