OverProtection?

heroess03e20-peter-and-anjelaIt is our nature to protect our children.For each generation to pass on their cautionary tales to the next. So it is with the myth of Icarus,the legend of a boy who fashioned wings from feathers and
wax,daring to fly into the heavens. His father was fearful and warned Icarus to be careful. Begging him not to tempt fate by flying too close to the sun. But in the end,the boy couldn’t resist. His waxen wings melted from the sun’s rays. And he plunged… to his death.

Да си родител е част от съществуването на всеки от нас, през която е желателно всеки да премине. Най- малкото което е, че се научаваме на отговорност и това да се грижим за някой друг- живота ни се променя изцяло! Появата на малкото се счита за едно от най- красивите неща на света…особено за майката!

Завършека на Мохиндър, от излезлият днес епизод на Heroes ме накара да се замисля… Замисляли ли сте се един родител от колко различни гледни точки трябва да гледа, ако иска доброто за собственото си дете? Колкото човека и да попитате, толкова различни мнения ще чуете. За това аз поне ще разгледам нещата от 2-те най- вероятни- на родител и на син/дъщеря.

Ако си родител, често ти се случва да загърбваш собствените си интереси за да постигнеш добро за детето си. Често му даваш съвети от собствения си живот, споделяш му несполуките и така се опитваш да го предпазиш. Но дали помниш ти какъв си бил на неговите години? 100 на 100 също толкова упорит и безрасъден. Има неща в живота, които трябва да научиш сам- не става мма и тати да ти ги сервират и да очакваш да попиеш всичко чуто и от утре да си друг човек. Фразата „Аз винаги ще съм ти родител и винаги ще ме е грижа за тебе!“ вярвам, че е позната до болка на всеки от нас- било то тийнейджър или някой отдавна минал тази възраст. Такива са майките и бащите- винаги ще се грижат за нас и ще ни дават съвети, за това са те. „Да ни тровят живота!“ би възклинкал някой тук, но трябва да признаем, че освен паричната и материална помощ, която получаваме от тях докато изтаствеме и зреем като личности, получаваме и морална, заедно с купове уроци за живота и правила за поведение. Единствено е лошо… когато даден родител не те приема като порастнала личност и продължава се опитва да те препрограмира, когато вече със сетни сили се опитваш да се откопчиш от ръката на мама, стиснала те здраво, и да избягаш при връстниците си… независим и със собствена личност и характер.

До колкото до гледната точка на „отрочетата“ … Говорейки от името на повечето от „порастналите ви деца“, уважаеми родители, казвам: ние не че не осъзнаваме, че се опитвате да ни помогнете, да ни напътствате и да ни направите по- добри хора, но всяко нещо си има граница- нещо което съм сигурен, че знаете. Често не разбираме мотивите на възрастния да влиза в ролята на ментор и да ни води и насочва, често бъркаме желанието за помощ с това, че се опитват „да ни дават тон в живота“, „да се бъркат в личното ни пространство“, а най- често подбудите на един истински загрижен родител е да ни даде по- голяма възможност от опции за избор, да ни отвори очите за това, че има повече варианти за отговор на въпроса, на когото усилено търсим отговор.

Ами „свръхпокровителството“ ? Има хора, готови на всичко за да наложат мнението си на все още малкото в неговите собствени очи „дете“. Използването на способи като манипулация, измама, лъжа, ограничаване на свободата само и само за да наложат собственото си виждане за нещата върху наследника се предполага да е съпътствано с добри намерения, но Вие лично бихте ли одобрили това ? На мен лично действия и подходи тип „Анджела Петрели“ никога не са ми харесвали и не ги подкрепям. На мнение съм, че всеки разполага с достатъчно умствен материал за да реши сам проблема, дори и с насоките на мама и тати, било то и не съвсем съзрял тийн.

Привидната свобода, която родителите дават на децата си, рано или късно им изиграва лоша шега. Въпросните „деца“ все някога ще порастнат и вече няма да са под наложения родителския контрол. Дадената пълна свобода също не е до кой знае колко правилно решение. Зависи кой в какво обкръжение ще попадне още от израстването си. Това ще определи принципите му, ценностите и приятелите му за в бъдеще, ако родителите не са се погрижили само да му дадат някаква основа за развитие на характера…

Не се оказва лесно май? И си е така. Късно е да се опитваме да превъзпитаваме собствените си наследници ако не сме им дали необходимата основа, на която да стъпят и да строят своето бъдеще. За отглеждането на едно пълноценно и добро същество- гражданин и жител на този свят са необходими грижи всеки божи ден. А до колкото до подхода… Това е нещо субективно. Той зависи от всеки- достатъчно различни култури, вярвания и хора като цяло има по света за да се опитваме тук да изградим някакъв конкретен начин за възпитание… Само едно е ясно- децата са нашето бъдеще! Това никога не трябва да забравяме! Те са наше творение, а с тяхното възпитание ние олицетворяваме себе си– за добро … или лошо!

heroess03e22720phdtvx264-ctumkv_002114029

Advertisements

2 thoughts on “OverProtection?

  1. sickdreamer каза:

    Брееей! Много хубав пост, Стен, поздравления – май това е най-добрият ти досега! И като изказ, и изобщо си разгледал проблемът от всички страни, без да е прекалено подробно, но пък достатъчно, за изкажеш мнение 🙂

    А по темата: ако някой ден, дай Боже, бъда родител, се опасявам, че все пак няма да успея да се огранича само до изграждането на характер – но наистина и аз смятам, че в един момент Дедал трябва да остави Икар да полети към съдбата си, дори тя да е слънцето… Защото, в крайна сметка, какъв е смисълът да си човек, ако не живееш наистина? 🙂

    Но не съм съвсем съгласен, че „всеки разполага с достатъчно умствен материал за да реши сам проблема, дори и с насоките на мама и тати, било то и не съвсем съзрял тийн“. По-скоро съм склонен да мисля, че повечето хора, особено млади, нямат достатъчно опит, за да решат сами проблемите си. Но пък, посредством самостоятелно справяне, добиват опит. Брей, оборих себе си: всеки трябва да си разбие сам главата, за да живее xD

  2. Stanley каза:

    С майка ми често имаме спорове относно някои дреболии… Иска да ми наложи нейния начин на виждане относно даден проблем и дори не е склонна да се вслуша в това, че аз самия имам свой собствен начин да си го реша и то действително разумен и най- вече безопасен 😆 Знам, че прави всичко защото я е грижа за мен и ме обича, но просто както ти самия каза „трябва сам да си пукна главата някъде за си взема поука“. Като всеки на моята възраст имам нужда от самостоятелност и увереност 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s