Betrayal and Redemption

hiro-ando1Предателство и изкупление…Честно казано дори не знам как да започна, а темата е толкова широка и е за нещо толкова често срещано в нашия свят…

Да предадеш нечие доверие доста често предизвиква голяма болка. Не физическа, разбира се, но ако ти дойде неочаквано, от някой, който уважаваш и обичаш, е спосона да те съсипе. Може да те промени завинаги и да те измести от сегашния ти път. Като за начало вече се отказваш да вярваш на този човек, после спираш да вярваш лесно на който и да е друг, най- накрая дори и на останалите си близки. Усещаш как си охладнял с времето и не си същия.

Тези дела на приятелите ти, с които са те наранили следва да бъдет разгледани и ако е възможно… да бъдат простени. Казват че „Всеки човек трябва да има доста голямо гробище, в което да заравя грешките на приятелите си.“, защото „Когато създаваш приятелство си закриваш едното око, а за да го запазиш- и двете.“, но винаги „По- лесно е да простиш на врага, отолкото на приятел.“

Не сме били Бог, за да прощаваме, но наистина ли е така? Толкова ли е непосилно понякога да забравиш стореното от близък твой човек? А и често прощаваме, правим го не защото ТРЯБВА, никой не ни задължава- сами сме господари на волята си, но прощаваме и дори забравяме (ако сме достатъчно силни) защото МОЖЕМ, точно защото сами сме си господари!

Болката от предателство не е само в наранения. Когато прегрешилия осъзнае какво е сторил, но е късно да го поправи, най- малкото което може да стори е да си вземе важна поука. Чувството за вина, подобно на това на завист и ревност могат да те довършат, и аз вярвам, че предимно силното чувство на искрена вина може да изпитва към теб само един наистина близък приятел.

Тук може би идва момента да си зададем въпроса „По- добре ли е да се ровим в проблема и да се мъчим да намерим решението му, да го изкореним- всичко с цел да станем по- добри; или да го игнорираме, да избягаме от него, в страх той да не ни погълне съвсем?“ Бих се радвал да чуя мнения по въпроса…

А Изкуплението… е нещо, което не всеки получава. Често ни прощават, за да не загубим приятелството си, но по- важния въпрос е дали ние сме заслужили тази прошка, с какво и дали изобщо ние самите на първо място сме си простили… Защото безусловната прошка, също като безусловната любов, изобщо не е това, което трябва да бъде… peter-nathan

В крайна сметка дали е хубаво да се прощава лесно зависи от случая и конкрения човек… и не смятам, че е кой знае какъв извод изобщо. Но когато виждаме лъжа, измама и предателство, преди да сме готови да дадем опрощението си, трябва да помним, че трябва да го чувстваме, да ни води първо сърцето, а не интересите ни; да помним, че сме свободни хора и че решението зависи само от нас и най- вече да помним, че сме хора, че е човешко да бъркаме и грешим, подведени от едни или други обстоятелства… И ние МОЖЕМ да даваме прошка и снизхождение!

Advertisements

4 thoughts on “Betrayal and Redemption

  1. sickdreamer каза:

    Хубаво си го завършил поста и това, че всеки си зависи от човека, предполагам е и отговорът на въпроса, който поставяш. Аз специално винаги се ровя в проблемите си, докато не намеря решение – рядко ги загърбвам с надеждата да си изчезнат (те май тогава винаги се удвояват). Както ти писах и в Скайп, Зигмунд Фройд основава психоаналитичната си теория на вярването, че с разкриването на нашите скрити чувства и желания, ние несъзнателно коригираме грешките в тях – затова: смело напред да се поровим в чувството си за вина и да сторим каквото е нужно! 🙂

  2. Stanley каза:

    Аз самия честно казано рядко си давам мира преди да разреша даден вътрешен проблем. Толкова ме измъчва, че наистина понякога ми се струва много по- лесно да го зарежа и да го игнорирам, но за жалост по- лесното решение не винаги е правилното… По друг начин казано „Отговора не винаги е Решението“. Така че аз с 2 ръце гласувам за разнищването на проблема до самия край. Ужаса и мъките по решаването му обикновено докарват доста голям душевен конфорт в последствие :]

  3. someone каза:

    “По- добре ли е да се ровим в проблема и да се мъчим да намерим решението му, да го изкореним – всичко с цел да станем по-добри; или да го игнорираме, да избягаме от него, в страх той да не ни погълне съвсем?”

    Пореден житейски въпрос чиито отговор, според мен, е „Зависи“. Няма нито едно нещо в живота, което да си има едно решение,което да е най-доброто и винаги да работи. Много зависи какъв е проблема. Ако предадеш приятел, проблема е очевиден – предателство, но идва и раздвояването на проблема – осъзнавам ли предателството или не? Ако го осъзнавам, дали смятам, че има нужда да правя нещо по въпроса? А ако не го осъзнавам, значи ли, че човека срещу мен си е изгубил времето?
    Въпросите са много, а отговорите още повече. В хипотетичната ситуация, в която съм предал близък човек и осъзнавам това и се опитвам да се реванширам, според мен, е естествено първо да се даде извинение и да се потърси прошка. Ако за тази първа стъпка няма отговор или той е отрицателен, то няма смисъл да се дълбае, поне не и в момента. Казват, че времето лекува, така че да го оставим да излекува, но не да го оставаме да изтрие всички спомени.
    И другия момент, в който сме предадени. Дали си заслужава да простим, така както Питър се довери на Анджела? По какъв начин да се убедим, че отсреща са наистина искрени?
    Начин няма, отново е въпрос на доверие, но ако предателството е прекалено голямо, то няма начин да има и доверие, макар че понякога е очеизвадно, че отсрещния човек е осъзнал за грешката си и иска да я поправи.
    Чувството за вина е катализатор за по-бързо решаване на проблема, защото то е ужасно и ни подтиква да го премахнем. В същото време можем и да накажем предателя, точно с чувството за вина, но дали е правилно?…

  4. Stanley каза:

    Inspired by Heroes- that’s what I like to see 😉
    Всичко, което каза е правилно, и не смятам да го повтарям или коментирам, за това ще се огрнича около коментара за 1 въпрос- оношенията на Питър и Анджела. Тя за пореден път изглеждаше убедителна… Явно го умее добре, но този път и за мен самия излеждаше доста емоционална и искрена. А и не виждам как да знае, че утре ще е свободна още- тук нещата са вече извън собствения й контрол. (Начина по който погледна и видя, че Ноа отваря вратата на изповедалнята беше неповторим… толкова беше уплашена.)
    Питър вече не е глупав и наивен… или поне не толкова колкото преди беше. Каквото и да става от сега нататък… той няма да е същия.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s