Обещавам!

Не съм писал от адски много време в блога и имам едни 15  минути (приблизително), в които ще се опитам да се събера.

Адски ме е яд, че пиша тук рядко, а повярвайте ми, винаги имам за какво. Толкова неща минават през главата ми почти всеки ден- неща, които искам да споделя и изразя. Там е работата, че голямата част от желанието ми да го направя тук се изчерпва докато се докопам до лаптопа (Все пак никой не случва на брилиантни помисли и идеи, висейки пред монитора…) И така ми се иска да можех всеки път, когато ми хрумне нещо подобно просто да мога да… сваля тези си идеи на флаш- памет и после просто да ги прехвърля тук, но уви… 🙂

Обещаваш ли?

Обещаваш ли?

Темата, която ме е зачовъркала днес е за човешките обещания и свещеното неписано правило, че не трябва да се нарушават. И отново купищата гледни точки. За мен, това за мен самия що се отнася, за моите обещания, е „казана дума- хвърлен камък.“ Разбира се нямам в превид непредвидени ситуации, изискващи безкомпромисна и моментална намеса, които следователно ще доведе до нарушаване на обещание.

Има още

What about now???

Краткия ми пост тази вечер цели да представи следния клип. Моля, заповядайте.

(След кратък тест и преглед на поста установих, че изглежда клипчето на песента на Daughtry не може да се гледа от блога. Съжелявам за неудобството, ще се наложи който иска да го гледа, да го направи директно от Youtube.)

Чувствате ли нещо? Мъка? Вина? Радост? Мен винаги ме разчувства като го гледам…

Уважаеми Читателю… Щом си гледал този клип и разбираш езика на който се пее и е писано в него, ти НЯМАШ право да се оплакваш. Просто… НЯМАШ!!!

Виж тези хора… Не искаш ли да им помогнеш? Не ти ли е мъчно за тях? Не се ли чувстваш може би някак си виновен за това, че живееш така добре, четеш този пост, някъде на топло, докато те страдат без лекарства и домове? Гледайки клипа не се ли чувстваш поне малко щастливец за живота, който водиш? За условията в които живееш?

Ще Ти кажа само, че ако не успяваш да се справиш с това което имаш, то Ти не заслужаваш нищо по- различно от това, което получаваш. Не се жалвай, справяй се сам и подавай ръка на този, който се нуждае. Може да съм наивен, и глупав, и прекален оптимист, но ИСКАМ да вярвам, че ЛЮБОВТА, ДОБРОТАТА, КРАСИВИЯ ЖЕСТ СА ЗАРАЗНИ!!!

Ти вярваш ли? Искаш ли това да е така? Ами давай 🙂 Ти си! Бъди ПРОМЯНАТА в света…

Въпрос първи: Кой съм?

Живял някога един цар, който много обичал всички растения и цветя. Една вечер, когато тъкмо се бил завърнал от дълъг път, решил да се разходи из градината край двореца. Помнел, че бил оставил точни нареждания на градинарите си как да се грижат за всяко растение. Но какво било разочарованието му, когато открил, че дърветата, храстите и цветята, много от които бил засадил със собствените си ръце и за които се бил грижил сам, умирали.
Натъжен, царят ги попитал какво им има.
Дъбът му казал, че умира, защото не можел да бъде висок като Бора. Борът агонизирал и се вайкал, задето не можел да ражда грозде като Лозата. Горе на асмата Лозата чезнела от завист, че не можела да цъфти като Розата, а Розата плачела за това, че е лишена от силата на Дъба.
На царя също му се доплакало.
Тогава, в най- отдалечения ъгъл на градината видял множество цветя, раздъфтели във всевъзможни багри, изпълнени с живот и радост.
Царят се приближил и установил, че Фрезиите били по- свежи от всякога.
–          Как така растете толкова свежи, далеч от водостока и вероятно забравени от градинарите ми? – попитал той.
–          Кой знае! – отговорили цветята. – Ние винаги сме предполагали, че когато ни посади, искаше да сме Фрезии. Ако си искал да сме Дъб или Роза, щеше тях да посадиш тук. Тогава решихме, че единствения начин да благодарим на живота, който ни даде, е да бъдем възможно наи-добрите Фрезии… И точно това правим.

 

Сега е твой ред. Тук си, за да дариш уханието си на света, в който си се родил.

Просто се вгледай в себе си.

Разбери кой си и не го забравяй.

Няма възможност да бъдеш друг човек.

Можеш да се радваш на това и да цъфтиш, оросяван от собствената си обич, или можеш да повехнеш, самоосъждайки се да бъдеш нещо друго.

Ти решаваш.

 

Дефлекцията и човека

Всъщност едва ли има такава дума на български… но има толкова много побългарени чуждици, защо да не го направя аз, с тази?

Излишно е да казвам, че за основа използвам английското DEFLECT- n отклонявам (се). Та ето какво имам в предвид, използвайки „дефлекция“- да отклоняваш нежеланата от теб тема, въпрос, коментар и т.н., насочвайки се към нещо често може би също толкова любопитно, но далеч не толкова актуално. Някой да е забелязвал колко често „дефлектираме“ ?

Якото е, че го правим съзнателно и несъзнателно. И още по- якото е когато се разчовъркаме, търсейки какво точно стои ЗАД това така отчаяно желание за смяна на темата. Както обичам да казвам „Не това, което правим ни определя като хора, а факта КАКВО НИ КАРА да го правим.“ Все пак, знаете в ежедневието ни на какви всевъзможни решения сме подложени и много от нас избират едни и същи неща. Но това, което ни подтиква към тях и самото им изпълнение изключително често са тотално различни неща!

Защо сменяш темата, когато не те устройва тя?…

Има още

Уроци, уроци…

Световноизвестният психолог и писател Хорхе Букай

И аз като всеки умствено стабилно (че и нестабилно…) Боже чадо, ежедневно се уча. Както „моя човек“ Хорхе Букай казва в „Нека ти разкажа“ (книга, която всеки харесващ психоанализата и това защо вършим дадени неща според реакциите си, трябва да прочете!!!) дори той продължава да се учи и до ден днешен. Преминавал е през различни желания и терзания, за да стане това, което е днес. Всеки човек трябва да върви яко напред, най- вече собразявайки се със сегашните си желания, отколкото с тези на стадото.

Мисля по същия начин и смея да кажа, че почти всеки с който съм се срещнал през живота си през последните години, е имал много важна роля във формирането на характера ми. Всеки ми е давал ценен урок или поука, трупал съм впечатление след впечатление, за да се обогатявам. И излизайки от его- манията си, искам да споделя с Теб, Читателю, няколко ценни урока, които съм научил до сега. Много са клиширани, но са пропити с потта и кръвта на собствения опит. Убедил съм се, че много от нас „знаят това…“, но малко го осъзнават дори след като го изпитат на собствен гръб. Та… Ти може да не се поучиш от тях, но въпреки всичко… прочети. Може да са ти от полза и на Теб!

Има още

Лейте кръв!

Като теле гледам админ панела си вече седмица за да избера нещо, с което да захвана блога пак. Е, видиш ли, на сила не става, трябваше ми ключова тема, и най- вече – тема, за която да пиша без да мисля. Не обичам особено обмислените си публикации…

Правя си 3в1 и докато отпивам от него, сядам на бюрото пред лаптопа. Пускам си музика, изпуквам пръсти и  започвам.  И така… връщам лентата назад…

Има още

Самоотричане

Поствам нещо (малко дългичко може би…) за някой безкрайно банално, за друг може би красиво, за трети нещо съвсем обикновено. Автор е психологът и писател Хорхе Букай и това е написано специално за неговия пациент Демиан. Дерзайте, и ако ви стиска и не ви се свидят 20 секунди- коментирайте.

Има още